И ето, една жена хананейка, като излезе от ония предели, викаше към Него и казваше: помилуй ме, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс.
И ето, една жена хананейка, като излезе от ония предели, викаше към Него и казваше: помилуй ме, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс.
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
За тази среща говори и евангелист Марк. Разказът, даден в стих 22 при Матей и след това в стихове 23-24, не се среща нито при Марк, нито при другите евангелисти. Изразите на Марк (Марк 7:25) са различни от тези на Матей. Двамата евангелисти наричат тази жена с различни имена: Матей – хананейка, а Марк – гъркиня (ἑλληνίς) и сирофиникиянка (Марк 7:26).
Първото име – хананейци – е в съответствие с факта, че самите финикийци са наричали себе си хананейци, а страната си – Ханаан. В Битие 10:15-18 са изброени потомците на Ханаан, Хамовия син, като на първо място е посочен Сидон. От твърдението на Марк, че жената е била гъркиня, можем да заключим, че тя е била наречена така само заради езика, който вероятно е говорела. Във Вулгата обаче думата е преведена като gentilis – езичница. Ако този превод е правилен, думата описва религиозните убеждения на жената, а не нейния език. Що се отнася до названието сиро-финикийци, с това име са били наричани финикийците, които са живеели в района на Тир и Сидон или Финикия, за разлика от финикийците, които са живеели в Африка (Либия) на северния ѝ бряг (Картаген), които са били наричани Λιβοφοίνικες, картагенци (лат. poeni). Откъде тази жена е научила за Христос и за това, че Той е Син Давидов, не е известно, но е много вероятно това да е станало от слухове, защото в Евангелието на Матей има пряко отбелязване, че слухът за Христос се е разпространил “по цяла Сирия” (Мат. 4:24), която е била в съседство с Финикия. Жената нарича Христос първо Господ (κύριε), а след това Син Давидов. Назоваването на Христос като Господ е обичайно в Новия Завет.
Стотникът (Мат. 8:6, 8; Лука 7:6) и самарянката (Иоан 4:15, 19) наричат Христос така. Стих 26 (Марк.7:26) говори против мнението, че жената е била прозелитка. Но изразът “Давидов син” може да показва, че тя е запозната с еврейската история.
В преданието на Църквата тя е известна като Юста, а дъщеря ѝ – като Вероника.
Жената казва: помилуй не дъщеря ми, а мен. Защото болестта на дъщерята била болест на майката. Тя не казва: ела и излекувай, а – помилвай.