(Срв. Mарk 7:15 – с малка разлика в изказа) Когато фарисеите обвинили учениците, че ядат с немити ръце, Спасителят казва, че никоя храна не осквернява човека. Но ако храната не осквернява, то още по-малко яденето ѝ с неизмити ръце. Тук бил изказан един напълно нов принцип, който, колкото и да е прост сам по себе си, все още не е правилно разбиран от мнозина. В него се изразява мисъл, противоположна на тази, че която и да е храна може да бъде причина...
Когато фарисеите обвинили учениците, че ядат с немити ръце, Спасителят казва, че никоя храна не осквернява човека. Но ако храната не осквернява, то още по-малко яденето ѝ с неизмити ръце. Тук бил изказан един напълно нов принцип, който, колкото и да е прост сам по себе си, все още не е правилно разбиран от мнозина. В него се изразява мисъл, противоположна на тази, че която и да е храна може да бъде причина за духовно или религиозно оскверняване. Очевидно Иисус Христос тук няма предвид предписаното от закона, а нравственото оскверняване, което е свързано не с това, което влиза в устата (вж. 1 Тим. 4:4), а с това, което излиза от устата (безнравствена реч). Контекстът показва, че Спасителят не говори срещу Мойсеевите закони, а че прилагането на Неговите думи към тях е неизбежно, така че в резултат на това законът и неговото господство в материалната си част са отменени. На съответното място в Марк правилно откриват известна двусмисленост. Матей замества пояснителното “от устата” с “от човека”.
Проф. А. П. Лопухин
(Срв. Mарk 7:15 – с малка разлика в изказа)
Когато фарисеите обвинили учениците, че ядат с немити ръце, Спасителят казва, че никоя храна не осквернява човека. Но ако храната не осквернява, то още по-малко яденето ѝ с неизмити ръце. Тук бил изказан един напълно нов принцип, който, колкото и да е прост сам по себе си, все още не е правилно разбиран от мнозина. В него се изразява мисъл, противоположна на тази, че която и да е храна може да бъде причина за духовно или религиозно оскверняване. Очевидно Иисус Христос тук няма предвид предписаното от закона, а нравственото оскверняване, което е свързано не с това, което влиза в устата (вж. 1 Тим. 4:4), а с това, което излиза от устата (безнравствена реч). Контекстът показва, че Спасителят не говори срещу Мойсеевите закони, а че прилагането на Неговите думи към тях е неизбежно, така че в резултат на това законът и неговото господство в материалната си част са отменени. На съответното място в Марк правилно откриват известна двусмисленост. Матей замества пояснителното “от устата” с “от човека”.