А Иисус, като повика учениците Си, рече: жалко Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене и нямат какво да ядат; пък да ги разпусна гладни, не искам, да не би да им премалее по пътя.
А Иисус, като повика учениците Си, рече: жалко Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене и нямат какво да ядат; пък да ги разпусна гладни, не искам, да не би да им премалее по пътя.
От Марка свето Евангелие – глава 8 – стих 1
В ония дни, когато се беше събрал твърде много народ и нямаше що да ядат, Иисус повика учениците Си и им рече:
Проф. А. П. Лопухин
(Срв. Марк.8:1-4 със значителна разлика в изказа).
Макар че историята за нахранването на петте хиляди души е разказана от всичките четирима евангелисти, настоящият разказ принадлежи само на Матей и Марк. По общото си съдържание то е толкова сходно с разказа за нахранването на петте хиляди с пет хляба, че мнозина са го възприемали като вариант на същото събитие. Ако това е така, то би могло, от една страна, да повлияе на тълкуването на първия разказ, а от друга, би дало повод да се смятат и двата разказа за легендарни. Други обаче са на друго мнение.
Още в древността е било обърнато внимание на разликите между двата разказа и на тази основа се е твърдяло, че те изобразяват две различни действителни събития. Така Ориген пише: “А след изцелението на немите и другите, (Господ) се смили над хората, които бяха близо до Него от три дни и нямаха храна. Там учениците просят за пет хиляди, а тук Сам Той говори за четири хиляди. Едните се нахранили вечерта, след като прекарали с Него деня, а за тези се казва, че пребивавали с Него три дни, и им се дават хлябове, за да не отмалеят по пътя.
Там учениците говорят за пет хляба и две риби, които имали, макар че Господ не ги пита за това; тук те отговарят на въпроса, че имали седем хляба и няколко риби. Там Той заповядва на хората да легнат на тревата; тук не заповядва, а препоръчва на хората да легнат …. Едните се насищат в планината, а тези – в пустинно място. Тези остават с Иисус три дни, а онези – един ден, а вечерта се нахранват”. Хиларий и Йероним също раграничават двете събития.
Това, че наистина става дума за две случки, е категорично потвърдено от самия Спасител, който посочва това в Матей 16:9. Предположението, че двете събития са идентични, се основава на мнимата трудност във въпроса на учениците: “Откъде ще вземем толкова много хляб в пустинята?” – нима те толкова бързо са забравили за предишното чудо, но подобна бавност във вярата се среща сред хората и в други случаи, а примери за нея се съобщават в самото Писание (Изх. 16:13 с Чис. 11:21-22; Изх. 17:1-7). Целият този разказ изглежда има връзка с предишния разказ за изцелението на дъщерята на хананейката и за трохите, които падат от трапезата на господаря за кучетата. Чудото е извършено в Десетоградието, т.е. там, където населението се състояло, ако не изключително, то предимно от езичници. Съотношението на броя на хората при първото и второто насищане е следното: 5000:4000; 5:7; 2:х; 12:7 (броят на хората, хлябовете, рибите и кошовете, пълни с къшеи хляб).