От Лука свето Евангелие – глава 20

1.
В един от ония дни, когато Той поучаваше народа в храма и благовестеше, застанаха първосвещениците и книжниците със стареите
2.
и Му рекоха: кажи ни, с каква власт вършиш това, или кой Ти е дал тая власт?
3.
Той им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и ми кажете:
4.
кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците?
5.
А те, размишлявайки помежду си, казваха: ако речем от небето, ще каже: а защо му не повярвахте?
6.
Ако ли речем, от човеците, целият народ ще ни избие с камъни, понеже е уверен, че Иоан бе пророк.
7.
И отговориха: не знаем, откъде беше.
8.
Иисус им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.
9.
И почна да говори към народа тая притча: един човек насади лозе и го даде на лозари, и си отиде за дълго време;
10.
и на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плодовете на лозето; но лозарите, като го набиха, отпратиха го празен.
11.
Изпрати и друг слуга; но те и него, като набиха и унизиха, отпратиха празен.
12.
Изпрати и трети; но те и него изпонараниха и изпъдиха.
13.
Тогава господарят на лозето рече: какво да сторя? Ще изпратя моя обичан син; може би, като го видят, ще се засрамят.
14.
Но лозарите, като го видяха, размишляваха помежду си, казвайки: този е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството му наше.
15.
И като го изведоха вън от лозето, убиха го. Какво, прочее, ще им направи господарят на лозето?
16.
Ще дойде и ще погуби тия лозари и ще даде лозето на други. А ония, като чуха това, рекоха: дано не бъде!
17.
Но Той, като ги погледна, рече: тогава що значи писаното: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"?
18.
Всеки, който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.
19.
И в тоя час първосвещениците и книжниците поискаха да турят ръка на Него, понеже разбраха, че Той за тях каза тая притча, ала се побояха от народа.
20.
И като Го следяха, изпратиха съгледвачи, които преструвайки се за праведни, да Го уловят в някоя дума, та да Го предадат на началството и властта управителева.
21.
И Го запитаха, думайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш и не гледаш на лице, но истински поучаваш на път Божий;
22.
позволено ли е нам да даваме данък кесарю, или не?
23.
А Той, като разбра лукавството им, рече им: що Ме изкушавате?
24.
Покажете Ми един динарий: чий образ и надпис има? Те отговориха: на кесаря.
25.
Той им рече: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.
26.
И не можаха да Го уловят с дума пред народа, почудиха се на отговора Му и млъкнаха.
27.
Тогава дойдоха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
28.
Учителю, Моисей ни е написал: ако някой женен умре бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брата си;
29.
имаше, прочее, седем братя, и първият, след като взе жена, умря бездетен;
30.
тая жена взе вторият; и той умря бездетен;
31.
взе я третият, - тъй също и всички седмина, и умряха, без да оставят деца;
32.
след всички умря и жената;
33.
и тъй, при възкресението кому от тях ще бъде тя жена? понеже и седмината я имаха за жена.
34.
Иисус им отговори и рече: чедата на тоя свят се женят и се мъжат;
35.
но ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат,
36.
и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии.
37.
А че мъртвите ще възкръснат, и Моисей го каза при къпината, когато нарече Господа Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов.
38.
Но Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи.
39.
На това някои от книжниците рекоха: Учителю, добре каза.
40.
И не смееха вече да Го питат за нищо. А Той им рече:
41.
как казват, че Христос е син Давидов?
42.
А сам Давид казва в книгата на псалмите: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна,
43.
докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти".
44.
И тъй, Давид Го нарича Господ; как тогава Той му е син?
45.
И когато целият народ слушаше, Той каза на учениците Си:
46.
пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и обичат поздрави по тържищата, предни седалища в синагогите и първи места по гощавките,
47.
които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят; те ще получат по-тежка присъда.