И отговориха: не знаем, откъде беше.
И отговориха: не знаем, откъде беше.
Забележете голямото озлобление на фарисеите: те бягат от истината, отказват светлината, и не изпитват никакъв ужас от извършването на грях. Те наистина се страхуваха да кажат истината, за да не им бъде отговорено: „Защо тогава не му повярвахте?“ Но и не обвиниха предтечата, не защото се бояха от Бога, а по-скоро от народа. И затова скриват истината и казват: „Не знаем.“
Тълкувание на Евангелието от Лука
Блаж. Августин казва: “Наистина, вие не знаете, защото сте в тъмнина, лишили сте се от светлина. Не е ли по-добре, когато в сърцето на човек внезапно се появи някакъв мрак, да пусне светлината, вместо да я прогони?И когато те казали: “Не знаем”, Господ отвръща: “Нито пък ще ви кажа с каква власт върша това (Лука 20:8).Защото знам, че в сърцето си вие казахте: “Не знаем” (Лука 20:7), не защото искате да научите, а защото се страхувате да признаете истината”.”
Книга на пророк Исаия – глава 6 – стих 9
Тогава Той рече: иди и кажи на тоя народ: с уши ще чуете, и не ще разумеете, и с очи ще гледате - и не ще видите.
Книга на пророк Исаия – глава 44 – стих 18
Не знаят, нито разбират: Той им е затворил очите, за да не виждат, и сърцата им - за да не разбират.
Книга на пророк Иеремия – глава 8 – стих 8
Как думате: ние сме мъдри, и законът Господен е у нас? А ето, лъжливото перо на книжовниците и него превръща в лъжа.
От Йоана свето Евангелие – глава 9 – стих 39
А Иисус рече: за съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи.
Проф. А. П. Лопухин
Отклоняването на въпроса като несъществен е невъзможно. Йоан ясно и категорично свидетелства за Иисус, признавайки Го пред самите пратеници от синедриона, не само за пророк, но за пророк, много по-велик от самия себе си, дори за най-великия пророк – Месията. Признаваха ли те това свидетелство или не? Ясно е, че Христос има право да изисква от тях отговор на този въпрос, преди да им отговори.
Но те не могат, или по-точно не искат да отговорят. Той ги постави в безизходно положение – те не искаха да кажат „от небето“, защото го бяха отхвърлили; не смееха да кажат и „от човеците“, защото вярата в Йоан (както се вижда дори от Йосиф Флавий) е била толкова силна и единодушна, че откритото му отричане би изложило на опасност тяхната лична сигурност. Затова те – учителите на Израил – били поставени в позорната необходимост да кажат: „не знаем“.
Такъв отговор от хора, чиято отговорност е да изучават закона и религията и да ги обясняват на народа, била позор за тях, още по-срамен, защото се случило в присъствието на множество народ. Но Христос, в Своето безкрайно милосърдие, не настоява за по-нататъшен разпит, а просто им отговаря: „И Аз няма да ви кажа с каква власт върша това“, и след това отново продължава да поучава народа.