От Лука свето Евангелие – глава 20 – стих 37

Към гореизложената причина Господ добави свидетелството на Писанието: „А че мъртвите ще възкръснат, това и Моисей показа при къпината, както Господ каза: ‘Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов.’”

Като че ли Той казва: „Ако патриарсите веднъж са се върнали към небитие, така че да не живеят с Бога в надеждата за възкресение, Той не би казал ‘Аз съм’, а ‘Аз бях’“, защото ние сме свикнали да говорим за починали и отминали неща така: „Аз бях господар или владетел на еди-какво си.“

Но сега, когато Той каза „Аз съм“, Той показва, че е Бог и Господ на живи. Това се потвърждава със следните думи: „Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото всички живеят за Него.“ Защото, въпреки че са напуснали земния живот, те все пак живеят с Него в надеждата за възкресение.

Както светиите наричат общия Господ на света свой собствен Бог, не за да ограничат Неговото владичество, а за да изразят своята обич – по подобие на влюбените, които не желаят да споделят любовта си с мнозина, но искат да изразят особена и лична привързаност – така и Бог нарича Себе Си особено Бог на тези патриарси, не за да ограничи Своето господство, а напротив, за да го разшири.

Защото не множеството на поданиците разкрива Неговата сила, а добродетелта на Неговите слуги. Затова Той не се радва толкова на названието „Бог на небето и земята“, колкото на това да бъде наричан „Бог Авраамов, Исааков и Яковов“. При хората слугите се наричат според своите господари – казваме например: „Настойникът на еди-кой си човек“. Но при Бога е обратното – Той Сам се нарича „Бог на Авраам“, защото това не ограничава Неговата слава, а я засвидетелства.