От Лука свето Евангелие – глава 20 – стих 9

И почна да говори към народа тая притча: един човек насади лозе и го даде на лозари, и си отиде за дълго време;

« 8Глава 2010 »
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)

Или всеки един от хората е лозето, и също така всеки е лозар, защото всеки от нас се грижи за себе си. След като предаде лозето на лозарите, той си отиде, тоест остави ги под ръководството на собствената им преценка. Затова следва: „И отиде в далечна страна за дълго време.“

Св. Амвросий Медиолански (ок. 330 – 397)
Мнозина виждат различни значения в това лозе, но Исайя ясно казва: Лозето на Господа на Силите е домът Израилев (Ис. 5:7). Кой е насадил това лозе, ако не Бог? Той го посади и го отдели. Това не означава, че Господ е преминал от едно място на друго – Той е навсякъде и винаги; но Той е близо до онези, които се стремят към Него, и далеч от небрежните. Той се отдалечи за дълго време, за да не се смята, че...
Виж повече ↓
Проф. А. П. Лопухин
Притчата за лозето при евангелист Лука е сходна с начина, по който е представена при евангелист Марк (Марк 12:1-12; срв. тълкуванието към Мат. 21:33-46). “И почна да говори към народа”. Според Марк Господ казва притчата на първосвещениците, книжниците и старейшините (Марк 12:1: “на тях”; срв. Марк 11:27), а не на народа. Но евангелист Лука вероятно разбира под “народа” също първосвещениците заедно с книжниците и старейшините. Поне от неговото Евангелие става ясно, че тези лица също са присъствали, когато е била...
Виж повече ↓

Книга на пророк Исаия – глава 5 – стих 1
Ще запея на моя Възлюбен Неговата песен за лозето Му. Моят Възлюбен имаше лозе навръх торна рътлина;

Книга на пророк Иеремия – глава 2 – стих 21
Аз те посадих като благородна лоза - най-чисто семе; а как се ти превърна у Мене в дива издънка от чужда лоза?

От Матея свето Евангелие – глава 21 – стих 33
Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си.

От Марка свето Евангелие – глава 12 – стих 1
И почна да им говори с притчи: някой си човек насади лозе, и огради го с плет, и изкопа лин, и съгради кула, и като го предаде на лозари, отиде си.