и на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плодовете на лозето; но лозарите, като го набиха, отпратиха го празен.
и на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плодовете на лозето; но лозарите, като го набиха, отпратиха го празен.
“от плодовете на лозето”. Той говори за плода на лозето, защото не целия плод, а само част от него желаеше да получи. Защото какво печели Бог от нас, освен познанието за Него, което също е и наша полза?
Както казах, Той отиде надалеч, но явно се грижеше за Своята нива и мислеше за нея. Защото изпрати верни слуги при тях три пъти, за да получат плодове от работниците на лозето. През цялото това време Бог изпращаше пророци и праведници, за да наставляват Израил и да го подтикват да принася като плодове славата на живот според закона.
Но те бяха зли, непокорни и упорити, и сърцето им беше закоравено срещу наставленията, така че по никакъв начин не искаха да чуят словото, което би им донесло полза. Дори пророк Исайя, сякаш отчаян от безплодните си усилия, казва: „Господи, кой повярва това, що е чул от нас?“
Пренебрегвайки изпратените при тях, те „ги отпращаха празни“, сякаш нямаха нищо добро да кажат за тях пред Бога, Който ги е изпратил. Пророк Йеремия също укорява юдейските множества и техните управници заради прекомерната им гордост, казвайки: „На кого да говоря и да свидетелствам, та да чуе? Ето, ушите им са необрязани и не могат да слушат; ето, словото Господне им стана за присмех: те не искат да го слушат.“
Тълкувание на Евангелието от Лука
Но въпреки всичко, което направил за лозето си, то не дало никакъв плод, а може би само диви плодове. Тъй като лозарите не можели да представят плод и не смеели да разкрият своята непроизводителност, за която били отговорни, те обиждали, биели, ранявали и убивали един след друг пратениците, които господарят на лозето изпращал при тях. Накрая той изпратил сина си, но този син, когото те разпознали и не могли да не разпознаят, те също пребили, изгонили и убили.
От Матея свето Евангелие – глава 21 – стих 34
И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете.
От Марка свето Евангелие – глава 12 – стих 2
И на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях от плода на лозето.
От Марка свето Евангелие – глава 12 – стих 3
А те, като го хванаха, биха го и отпратиха без нищо.
Преп. Беда Достопочтени (ок. 672 – 735)
“като го набиха, отпратиха го празен”.
Правилно е написано „плод“, а не „печалба“. Защото в това лозе нямаше никаква печалба. Първият слуга, който беше изпратен, беше Моисей, който в продължение на четиридесет години изискваше от лозарите плода на закона, който им беше дал, но той се наскърби заради тях, защото те огорчиха духа му. Затова следва: „Но те го биха и го отпратиха с празни ръце.“