Тук апостолът доказва, че езичниците съзнателно са заглушавали светлината на истината, а не просто са се заблуждавали поради незнание. Затова казва: „това, което може да се знае за Бога“ (τὸ γνωστὸν τοῦ Θεοῦ) – тоест това, което всеки човек може да узнае по естествен път, без да има нужда от специално откровение. Какво именно включва това познание, апостолът обяснява в следващия, 20-и стих. „им се откри“ – по-точно: „в тях“ (ἐν αὐτοῖς), тоест, в съзнанието им (срв. Рим. 2:15). Апостолът...
Тук апостолът доказва, че езичниците съзнателно са заглушавали светлината на истината, а не просто са се заблуждавали поради незнание. Затова казва: „това, което може да се знае за Бога“ (τὸ γνωστὸν τοῦ Θεοῦ) – тоест това, което всеки човек може да узнае по естествен път, без да има нужда от специално откровение. Какво именно включва това познание, апостолът обяснява в следващия, 20-и стих.
„им се откри“ – по-точно: „в тях“ (ἐν αὐτοῖς), тоест, в съзнанието им (срв. Рим. 2:15). Апостолът подчертава, че това естествено Богопознание е било вложено в самата природа на хората.
„понеже Бог им го откри“ – с тези думи апостолът отбелязва, че дори естественото познание за Бога има за източник Божията воля. Ако езичниците понякога са се опитвали, по човешка гордост, сами, със свои усилия, да проникнат в божествените тайни, то този труд е бил напразен. Познанието за Бога е възможно само дотолкова, доколкото сам Бог позволява на човека да Го познае.
Проф. А. П. Лопухин
Тук апостолът доказва, че езичниците съзнателно са заглушавали светлината на истината, а не просто са се заблуждавали поради незнание. Затова казва: „това, което може да се знае за Бога“ (τὸ γνωστὸν τοῦ Θεοῦ) – тоест това, което всеки човек може да узнае по естествен път, без да има нужда от специално откровение. Какво именно включва това познание, апостолът обяснява в следващия, 20-и стих.
„им се откри“ – по-точно: „в тях“ (ἐν αὐτοῖς), тоест, в съзнанието им (срв. Рим. 2:15). Апостолът подчертава, че това естествено Богопознание е било вложено в самата природа на хората.
„понеже Бог им го откри“ – с тези думи апостолът отбелязва, че дори естественото познание за Бога има за източник Божията воля. Ако езичниците понякога са се опитвали, по човешка гордост, сами, със свои усилия, да проникнат в божествените тайни, то този труд е бил напразен. Познанието за Бога е възможно само дотолкова, доколкото сам Бог позволява на човека да Го познае.