Те, ако и да знаят правдата Божия, именно, че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт, пак не само ги вършат, но са и благосклонни към ония, които ги вършат.
Те, ако и да знаят правдата Божия, именно, че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт, пак не само ги вършат, но са и благосклонни към ония, които ги вършат.
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
“Те, ако и да знаят правдата Божия”, тоест знаят какво изисква Бог като Законодател и Съдия. Става дума за естествения нравствен закон (Рим. 2:15), който утвърждава, че вършещите такива дела са достойни за смърт – тук се има предвид не телесната, а вечната духовна смърт. Забележително е, че дори езичниците са имали представа за вечни адски мъки, които очакват упоритите грешници след смъртта.
“са и благосклонни към ония, които ги вършат“. Тези думи изразяват крайния упадък на нравственото чувство сред езичниците, резултат от Божието допускане в израз на гнева Му. Общественото мнение в езическия свят вече е започнало да одобрява и хвали хората, вършещи пороци, като че ли постъпват правилно. Известно е, че дори Калигула и Нерон са намирали подкрепа в римското общество.
Разбира се, това не означава, че никъде не е имало различно отношение към греха и грешника (вж. Рим. 2:14, 26 и следв.), но подобно отношение вече е било изключение от общото правило. Може дори да се каже, че езичниците, които са запазили способността да осъзнаят цялата дълбочина на нравствения упадък, на практика са вървели против течението на своето общество…