Павел, раб на Иисуса Христа, призван апостол, отреден за Божието благовестие,
Павел, раб на Иисуса Христа, призван апостол, отреден за Божието благовестие,
Деяния на светите Апостоли – глава 9 – стих 15
Но Господ му каза: иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви.
Послание на св. ап. Павла до Галатяни – глава 1 – стих 1
Павел апостол, призван не от човеци, нито чрез човек, а чрез Иисуса Христа и Бога Отца, Който Го възкреси от мъртвите,
Проф. А. П. Лопухин
Посланието започва с обширно приветствие към читателите, в което апостол Павел представя своето право да се обърне с писмо към християните в Рим. Той е апостол, призован лично от Христос и натоварен с мисията да проповядва Евангелието сред всички народи.
„Раб на Иисус Христос“. Всички християни са служители на Христос, техен Изкупител и Господ (2 Петр. 2:1). Но Павел употребява тук думата „роб“ (гр. δοῦλος) в особен смисъл – като напълно посветен на Христос, избран за особено служение и пряк изпълнител на Неговата воля. Подобно и Моисей е наречен „Божи раб“ (Чис. 12:7 и нат.). В други свои послания ап. Павел използва за себе си и термини като „служител“ (ὑπηρέτης – 1 Кор. 4:1), „дякон“ (διάκονος – 1 Кор. 3:5) и „домостроител“ (οἰκονόμος – 1 Кор. 4:1). Срв. Фил. 1:1, където Павел и Тимотей се наричат „слуги на Христос Иисус“, докато другите вярващи са наречени просто „светии“.
„Призван апостол“. В ранната Църква „апостоли“ понякога се наричали и пътуващи проповедници, които не били лично избрани или упълномощени от Христос (2 Кор. 11:5, 13, 23; 12:11), нито пък изпратени от някоя църковна общност. Павел не е такъв. Той е „призован“ (κλητός) апостол – получил е призванието си непосредствено от Самия Христос и е признат като истински апостол от водещите членове на Църквата (Гал. 2:7–10). Това със сигурност е било известно и в Рим чрез неговите сътрудници (виж Рим. 16:3, 7, 13).
„Отреден за Божието благовестие“. Апостолът е човек, отреден, тоест посветен изцяло, на проповядването на Божието благовестие. Това означава, че Бог го е отделил от всички други житейски занимания и грижи, за да се отдаде изцяло на великото дело на Евангелието. Употребеният тук израз „αφορισμένος“ (отделен) има близък смисъл до понятието фарисей (евр. perushim – отделени). Ап. Павел, сам по произход фарисей, тук показва, че в християнството също е „отделен“ не за законнически дела, а за всецяло служение на новото Божие откровение – благата вест за спасението. Учението му не е от хора, а Божествено.