Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 1 – стих 4

“И открил се за Син Божий”. Някои най-нови тълкуватели, въз основа на значението на използвания тук в гръцкия текст глагол ὁρίζειν, който уж съдържа в себе си указание за някаква промяна, настъпваща в лицето, към което се отнася, предполагат, че тук става дума за изменение на човешката природа на Христос в прославена, божествена природа, за което Христос се е молил на Отца преди смъртта Си (Йоан 17:5).

Но според тълкуванието на древните Отци на Църквата и други църковни тълкуватели, апостолът тук казва единствено, че от момента на Христовото възкресение Неговото достойнство като Син Божи, по-рано неясно дори за самите апостоли, е станало очевидно за всички. „Накрая се откри ликът на Господа, и всички, които Го видяха с вяра, възкликнаха заедно с Тома: Господ мой и Бог мой!“ (еп. Теофан).

А как точно се откри това, апостолът обяснява по-нататък — „в сила“, тоест Господ, след възкресението Си, се явява като силният, Който спасява (Ис. 63:1). По-рано Той пребиваваше в състояние на немощ (2 Кор. 13:4; Евр. 2:14; 5:2).

„чрез възкресението от мъртвите“ — това означава, че от момента на възкресението започва откритото явяване на Христос като Богочовек в слава. Възкресението е първото историческо събитие, чрез което Неговото божествено достойнство става явно за света.

„Иисуса Христа, Господа нашего“, тези думи се отнасят към израза от третия стих: „за Своя Син“. Посочва се, че прославеният Христос вече не принадлежи само на юдейския народ, но е станал Господ на всички. Чрез възкресението Си Той влиза в отношения с цялото човечество. Именно затова апостол Павел подчертава, че неговото апостолство идва от възкръсналия Христос и е предназначено за всички народи (вж. Рим. 15:8–12).