Не се срамувам от благовестието Христово, понеже то е сила Божия за спасение на всеки вярващ, първом на иудеин, сетне и на елин.
Не се срамувам от благовестието Христово, понеже то е сила Божия за спасение на всеки вярващ, първом на иудеин, сетне и на елин.
От Марка свето Евангелие – глава 8 – стих 38
Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.
Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 1 – стих 24
пък за самите призвани, както иудеи, тъй и елини - Божия сила и Божия премъдрост;
Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 15 – стих 2
чрез него се и спасявате, ако го държите, както съм ви благовестил, освен ако не сте напразно повярвали.
Второ послание на св. ап. Павла до Тимотея – глава 1 – стих 8
И тъй, не се срамувай от страданията на Господа нашего Иисуса Христа, нито от мене, Негов окованик, а стани участник в страданията за благовестието Христово по силата на Бога,
Проф. А. П. Лопухин
Павел не идвал в Рим не защото се срамувал от своето твърде просто благовестие, както са можели да си помислят римските християни. Не, той изобщо не се притеснява да излезе с Евангелието пред елините и мъдреците, защото това Евангелие е сила за спасение, а ако човек донесе на другите хора спасението, то те, разбира се, няма да започнат да обръщат внимание на формата, в която им се съобщава, колкото странна и несъвършена и да им се струва тя.
“Спасение” (σωτηρία). Тази дума съдържа в себе си две идеи: идеята за освобождение от злото и погибелта, и идеята за даряване на благо – вечния живот в общение с Бога. Притежаването на тези две блага може да се мисли като състояние на душевно здраве (от гръцкото σώς – здрав, цялостен, нормален). Християните ще получат пълнотата на това спасение едва при второто пришествие на Господа, на последния съд (Рим. 13:11; Фил. 1:19; срв. 1Кор. 3:15; 5:5; Рим. 5:9), но отчасти това спасение вече се дава и сега: християнинът по същество вече го притежава (2Кор. 6:2; Рим. 3:24).
“на всеки вярващ”. Условието за получаване на спасението е вярата. Спасението не би било възможно за всички, ако за него се изискваше още нещо освен вярата, например изпълняването на Мойсеевия закон. Вярата, за която говори тук апостолът, не е нищо друго освен просто приемане на спасението, което се предлага чрез проповедта на Евангелието. Човек трябва само да приеме, да повярва в благата вест – и веднага започва да се ползва от спасителните плодове на изкуплението, извършено от Христос. Такъв е първоначалният смисъл на често употребявания от апостол Павел израз „да вярваш“ (πιστεύειν). Това приемане на Евангелието не се основава на логически доводи, а на сърдечно доверие към истинността на проповедника на Евангелието (Рим. 4:18; 10:16, 14 и др.) – доверие, което поражда в душата на човека особена Божия благодат. Впоследствие, разбира се, вярата трябва да се прояви в множество други дела – в добри дела, в живот според вярата, но тук апостолът говори само за първия момент, когато тя е просто приемане на евангелските истини.
“първом на иудеин, сетне и на елин”. Думата „първом“ (πρώτον), според тълкуването на св. Йоан Златоуст, посочва „само реда в получаването на благодатта“, който, по думите на блажени Теодорит, се основава на това, че от юдеите произхождат Христос, апостолите, както и на обстоятелството, че именно на юдеите са били дадени обещанията за спасение (срв. Мат. 10:6). Понеже тук елинът е противопоставен на юдеина, под елини следва да се разбират не само образованите езичници (както в стих 14), а всички неюдеи, тоест всички езичници. А наречени са тук езичниците „елини“, защото елините без съмнение представлявали най-видния и културен народ сред езическите народи.