Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 1 – стих 17

Самото съдържание на Евангелието вече обяснява неговото чудно въздействие в света. Именно чрез него се открива Божията правда, дотогава скрита. От Евангелието узнаваме, че Бог е праведен – и в какво точно се състои Неговата правда. Научаваме това чрез личния си опит, защото Божията правда става достояние и действителност в самите нас. Преди Евангелието тази възможност за приобщаване към Божията правда е била скрита тайна (Рим. 14:24). Че под израза „Божия правда“ (δικαιοσύνη Θεοῦ) тук се разбира именно „праведността на Бога“, се вижда от това, че в следващия стих ѝ съответства изразът „гняв Божи“ (ὀργή Θεοῦ), където Θεοῦ несъмнено е родителен падеж за принадлежност. Оттук следва да заключим, че и в израза δικαιοσύνη Θεοῦ думата Θεοῦ означава също принадлежност – т.е. праведността, която принадлежи на Бога (срв. Рим. 3:5, 24).

„От вяра към вяра“. Тези думи се отнасят към израза „се открива“ – най-близкия по място в гръцкия текст. Апостолът иска да подчертае, че Божията правда, макар и открита чрез Евангелието, не се възприема от всички, а само от онези, които вярват, тоест: тя се разкрива чрез вяра и за вяра. С други думи: само чрез вяра човек влиза в живота на правдата, и в същата тази вяра продължава да расте, укрепва и достига пълно спасение – увереността в Божията любов и в своята окончателна участ (Рим. 8:38–39). Така се подчертава динамиката на духовния живот: започва с вяра и се усъвършенства във вяра.

„както е писано“. Апостолът цитира пророк Авакум като изразител на старозаветното разбиране, че човек се оправдава, тоест се спасява, единствено чрез вяра. Според Авакум (Ав. 2:4), човек може да има истински живот, живот с Бога, само ако притежава вяра. Това означава, че още в Стария Завет не е бил познат друг път за спасение освен този на вярата. Затова думите „чрез вяра“ най-правилно се отнасят към „праведният“, а изразът „ще бъде жив“ следва да се разбира в смисъла на „ще бъде спасен“.