Първа книга Моисеева – Битие – глава 9 – стих 16

И дъгата (Ми) ще бъде в облака, и Аз ще я видя, и ще си спомня вечния завет между Бога (и между земята) и между всяка душа, живееща във всяка плът, която е на земята.

Проф. А. П. Лопухин

Това е антропоморфно изображение на идеята за Божия промисъл към хората, който, по аналогия с човека, се представя като „спомнящ си“ за тях всеки път, когато ги заплашва някаква скрита опасност.

Това общо промислително отношение на Бога към хората не изключва и частни, конкретни прояви на божествения промисъл, произтичащи от факта на сключения между Бога и Ной завет.

Няма посочени паралелни места.