Първа книга Моисеева – Битие – глава 9 – стих 25

Тези три стиха съдържат вдъхновено пророчество на Ной, който, изхождайки от проявените склонности и поведението на своите синове, предсказва бъдещата съдба на всеки от тях заедно с тяхното потомство.

„Проклет да бъде Ханаан…“

На въпроса защо тежестта на това проклятие пада не върху Хам – главния виновник, а върху неговия син Ханаан – съществуват няколко обяснения.

Ориген, следвайки юдейската традиция, предполага, че именно Ханаан първи забелязал непристойното състояние на дядо си и съобщил за него на баща си Хам. Това обяснение обаче не издържа критика, защото не е възможно за едно и също прегрешение по-голяма вина да се вменява на младо и неразумно дете, отколкото на зрял човек.

Много по-дълбоко е тълкуването на св. Йоан Златоуст: Писанието не напразно споменава сина на Хам, а поради скрита причина. Ной е искал едновременно да накаже Хам за неговото престъпление и обида, но и да не наруши благословението, което Бог вече е дал на него и на синовете му (Бит. 9:1). Затова, като изрича проклятие върху Ханаан – който най-пълно е въплъщавал чертите на баща си и е бил особено близък до него – Ной всъщност нанася най-чувствителното наказание именно на самия Хам.

Освен това не е без значение и ролята на хананейските племена в бъдещата история на Израил – в духа на това пророческо прозрение Ной насочва проклятието именно към тях, без да засяга другите потомци на Хам.

„Роб на робите ще бъде у братята си.“

Това е типичен за еврейския език израз за усилване (превъзходна степен), който означава пълно подчинение и крайно робство.

Историята действително потвърждава това пророчество: потомците на Ханаан са били покорени и поробени от израилтяните при Иисус Навин (Нав. 9:23), а по-късно – особено при Давид и Соломон – отново са били подчинени (3 Цар. 9:20–21). Други хамитски народи, като финикийците и особено етиопците, също са попаднали под властта на народи, считани за потомци на Иафет – перси, гърци и римляни.