В еврейския текст тук е налице своеобразна игра на думи (japhet – yaphth), или паралелизъм на значенията, тъй като самото име „Иафет“ означава „разширение“, „разпространение“. На потомството на Иафет се предсказва широко разселване по лицето на земята; и действително, в лицето на редица народи то заема значителна част от Азия, почти цяла Европа и достига до други континенти. На това количествено разпространение се съпоставя и културно-интелектуално развитие: често се посочва, че философските и цивилизационни постижения на древния и модерния свят...
В еврейския текст тук е налице своеобразна игра на думи (japhet – yaphth), или паралелизъм на значенията, тъй като самото име „Иафет“ означава „разширение“, „разпространение“. На потомството на Иафет се предсказва широко разселване по лицето на земята; и действително, в лицето на редица народи то заема значителна част от Азия, почти цяла Европа и достига до други континенти.
На това количествено разпространение се съпоставя и културно-интелектуално развитие: често се посочва, че философските и цивилизационни постижения на древния и модерния свят са свързвани с тези народи.
„И да се посели в шатрите Симови“. Тук не става дума за Бога (както са предполагали някои тълкуватели), а за Иафет, за когото се предсказва участие – и дори водещо положение – в пространството, символично обозначено като „шатрите на Сим“. Това пророчество е тълкувано в два смисъла: политически – когато народи, свързвани с потомството на Иафет, установяват власт над семитски територии; религиозен – когато народите извън Израил (езичниците) влизат в общността на Божия народ чрез Църквата (срв. Еф. 2:11–15).
Както отбелязва св. Йоан Златоуст: „Чрез тези благословения, изречени за Сим и Иафет, Ной предвъзвести призванието на два народа – чрез Сим юдеите, а чрез Иафет – езичниците“ (Беседа 30).
„А Ханаан да бъде негов роб“
Тук отново се подчертава мотивът за подчиненото положение на хананейците, който вече е бил засегнат по-рано.
В заключение, пророчеството на Ной може да се разглежда като едно от най-значимите библейски повествования, което в схематичен вид обхваща основните линии на по-нататъшната история на човечеството, представена чрез съдбата на тримата му синове като родоначалници на човешкия род:
Сим – носител на особено божествено благоволение;
Хам – образ на отпадането и последиците от него;
Иафет – чиято съдба се свързва с разширението и с включването на народите в по-широкия исторически и религиозен процес.
Проф. А. П. Лопухин
В еврейския текст тук е налице своеобразна игра на думи (japhet – yaphth), или паралелизъм на значенията, тъй като самото име „Иафет“ означава „разширение“, „разпространение“. На потомството на Иафет се предсказва широко разселване по лицето на земята; и действително, в лицето на редица народи то заема значителна част от Азия, почти цяла Европа и достига до други континенти.
На това количествено разпространение се съпоставя и културно-интелектуално развитие: често се посочва, че философските и цивилизационни постижения на древния и модерния свят са свързвани с тези народи.
„И да се посели в шатрите Симови“. Тук не става дума за Бога (както са предполагали някои тълкуватели), а за Иафет, за когото се предсказва участие – и дори водещо положение – в пространството, символично обозначено като „шатрите на Сим“. Това пророчество е тълкувано в два смисъла: политически – когато народи, свързвани с потомството на Иафет, установяват власт над семитски територии; религиозен – когато народите извън Израил (езичниците) влизат в общността на Божия народ чрез Църквата (срв. Еф. 2:11–15).
Както отбелязва св. Йоан Златоуст: „Чрез тези благословения, изречени за Сим и Иафет, Ной предвъзвести призванието на два народа – чрез Сим юдеите, а чрез Иафет – езичниците“ (Беседа 30).
„А Ханаан да бъде негов роб“
Тук отново се подчертава мотивът за подчиненото положение на хананейците, който вече е бил засегнат по-рано.
В заключение, пророчеството на Ной може да се разглежда като едно от най-значимите библейски повествования, което в схематичен вид обхваща основните линии на по-нататъшната история на човечеството, представена чрез съдбата на тримата му синове като родоначалници на човешкия род:
Сим – носител на особено божествено благоволение;
Хам – образ на отпадането и последиците от него;
Иафет – чиято съдба се свързва с разширението и с включването на народите в по-широкия исторически и религиозен процес.