Съборно послание на св. ап. Иакова – глава 1

1.
Иаков, раб на Бога и на Господа Иисуса Христа, праща поздрав на дванайсетте колена, които живеят пръснато.
2.
Смятайте го за голяма радост, братя мои, кога паднете в разни изкушения,
3.
като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда търпение;
4.
търпението пък нека бъде съвършено нещо, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък.
5.
Ако ли някому от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, - и ще му се даде.
6.
Но да проси с вяра и никак да не се съмнява; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и размятана от вятъра;
7.
такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа.
8.
Човек двоедушен във всичките си пътища е неуреден.
9.
Униженият брат да се хвали със своята висота,
10.
а богатият - със своето унижение, защото той ще премине, както цвят у трева:
11.
изгря слънце с жегата си и изсуши тревата, и цветът й олетя, и хубостта на нейния изглед изчезна; тъй ще увехне и богатият в своите пътища.
12.
Блажен е оня човек, който търпи изкушение, защото, след като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат.
13.
Никой, кога е в изкушение, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого,
14.
но всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си похот;
15.
след това похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт.
16.
Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя.
17.
Всяко добро даяние и всеки съвършен дар иде отгоре, слизайки от Отца на светлините, у Когото няма изменение, нито сянка от промяна.
18.
Той ни роди по Своя воля чрез словото на истината, за да бъдем като начатък на създанията Му.
19.
И тъй, възлюбени мои братя, нека всеки човек бъде бърз на слушане, бавен на говорене, бавен на гняв,
20.
защото човешкият гняв не върши Божия правда.
21.
Затова, като отхвърлите всяка нечистота и набрана злоба, с кротост приемете насаденото слово, което може да спаси душите ви.
22.
Бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели, мамещи сами себе си.
23.
Защото, който слуша словото и го не изпълнява, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледало:
24.
погледне се, отмине, и веднага забравя, какъв е бил.
25.
Но който вникне в съвършения закон на свободата и пребъде в него, той, бидейки незабравлив слушател, а изпълнител на делото, ще бъде блажен в действията си.
26.
Ако някой от вас мисли, че е благочестив, но не обуздава езика си, а мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.
27.
Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да пригледваш сираци и вдовици в техните скърби и да се пазиш неосквернен от света.