Съборно послание на св. ап. Иакова – глава 1 – стих 13

Досега апостолът говореше за изкушенията в общ смисъл, без да ги разграничава според техния източник или същност, и подчертаваше тяхното високо и благотворно значение като изпитания за волята и вярата на човека (Иак. 1:2, 4, 12).

Сега, имайки предвид склонността на слабоволните и маловерните да оправдават своите падения, като твърдят, че изкушенията им са изпратени от Бога, апостолът призовава читателите да правят ясно разграничение между изкушенията според техния произход и същност.

Изпитанията и лишенията, за които досега е говорил апостолът, се изпращат на хората от Бога с благ и спасителен замисъл – да ги укрепи чрез изпитанията в доброто и да ги доведе до истинското благо, до живот в истинския смисъл.

Примери за такива изпитания в Стария Завет са изпитанието на вярата на Авраам (Бит. 22), изпитанията на Йов (Йов 1; Йов 2 и след.), както и изпитанията на израилтяните по време на тяхното странстване в пустинята (Втор. 8:2).

Във всички тези случаи и подобни примери, когато Бог изпитва хората, ако те устоят на изпитанието, резултатът или плодът на изкушението е търпение, нравствена устойчивост и духовно усъвършенстване на изпитваните, а крайният смисъл – вечният блажен живот (Иак. 1:2–4, 12).