Съборно послание на св. ап. Иакова – глава 1 – стих 2

Пожеланието за радост (ст. 1) в устата на апостола изразява неговото дълбоко християнско възприятие за живота. С това възприятие св. апостол иска да осветли пред своите читатели техния собствен живот, който на пръв поглед изглежда изпълнен с печални събития.

„Изпитанията и скърбите заради Бога апостолът признава за похвални и достойни за радост, защото те са най-здравите връзки и път към умножаване на любовта и съкрушението на сърцето. Затова е казано: „Сине, ако пристъпваш да служиш на Господа, приготви душата си за изпитания“ (Сир. 2:1), а Христос казва: „В света ще имате скръб, но дерзайте: Аз победих света“ (Йоан 16:33).

Защото без подвизи не могат да се получат венци – нито в този свят, нито от Бога” (Блажени Теофилакт).

Изкушение (гр. πειρασμός, евр. масса) в езика на Свещеното Писание, освен общото значение – изпитание, проба, проверка (виж, напр. Бит. 22:1; Втор. 8:2 и др.), обикновено има по-специфично значение в областта на нравствения живот: подбуждане, съблазняване към нещо порочно, лошо, греховно (напр. Мат. 4:1; Лука 4:2).

Такова изкушение или склоняване на човешката воля може да идва от злата воля на дявола или на хората, но също така може да произтича от обстоятелствата и различни външни влияния.

„Всички предмети, действия и обстоятелства, които поставят на изпитание вярата и християнските нравствени норми, са изкушения. Разбира се, не по своята същност те са такива, а по отношението на човека към тях: за един нещо може да бъде изкушение, а за друг – не“ (еп. Михаил Лузин).

Апостолът, в този случай, под „различни изкушения“ изглежда има предвид външните изпитания на читателите на посланието – тежестта на бедността, съблазните на богатството, преследванията от различни страни и т.н.

Всяко подобно изкушение, според апостола, християнинът трябва да посреща и приема не само без малодушие, ропот или униние, но дори с пълна, чиста радост.

„Изкушенията носят на усърдните голяма радост, защото чрез тях се открива тяхната изпитана вярност, а изпитанието води към съвършеното действие“ (блаж. Теофилакт).

Според дълбоко вярното наблюдение на еп. Михаил, „Това е такава висота в съзерцанието на апостола върху закона на нравственото развитие, до която не са достигали дори най-великите умове на езическата древност и до която човек може да се издига и да издига другите само в християнството.

Християнството не само показва този път, но и дава на човека благодатните сили да се изкачва до такава висота.“

За да имаме пълна представа за изкушенията, трябва да сравним наставлението на апостола (ст. 2 и след.) със заповедта на Христос Спасителя за молитвата на християните към Бога Отца: „Не ни въвеждай в изкушение“ (Мат. 6:13; Лука 11:4).

Очевидно е, че освен изкушенията с външен, стихиен характер, съществуват и изкушения чисто душевни или духовни, които представляват голяма опасност за духовното падение и духовната смърт.

Такова естество на изкушенията е добре познато и на св. апостол Иаков, както показват неговите думи в Иак. 1:13–15.