Защото, който слуша словото и го не изпълнява, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледало:
Защото, който слуша словото и го не изпълнява, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледало:
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
Тази истина апостолът разяснява чрез нагледен пример: Божието слово, което предава на човека истината (Иак. 1:18), е уподобено от св. Яков на огледало.
Ако в обикновеното огледало човек вижда своя външен облик (πρόσωπον τῆς γενέσεως), то в Божието слово се отразява вътрешният му образ, неговата нравствена същност.
Но както човек, който гледа отражението си в огледалото, но не прави нищо, за да се поправи – например да оправи косата си – скоро забравя видяното и не извлича никаква полза, така и онзи, който чува евангелското слово, но не го изпълнява, не го запазва в себе си (Йоан 5:38), бързо го забравя и то не принася в него спасителни плодове.
„Апостолът преминава от обикновеното огледало към духовното, без да изпада в излишни обяснения. Той можеше да каже така: Който слуша закона и не го изпълнява, прилича на човек, който гледа лицето си в огледало. Както този, след като се огледа, си тръгва и веднага забравя как изглежда, така и онзи, който чрез Моисеевия закон разбира за какво е сътворен – именно за Божията слава и за живот според образа на своя Творец – но не прилага наученото, постъпва точно като онзи, който е гледал в огледалото: той е трябвало да се възползва от видяното, но не го прави.