Той ни роди по Своя воля чрез словото на истината, за да бъдем като начатък на създанията Му.
Той ни роди по Своя воля чрез словото на истината, за да бъдем като начатък на създанията Му.
От Йоана свето Евангелие – глава 1 – стих 13
те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха.
Първо съборно послание на св. ап. Петра – глава 1 – стих 23
като възродени не от тленно семе, а от нетленно, чрез словото на живия Бог, Който пребъдва довеки.
Послание на св. ап. Павла до Евреите – глава 12 – стих 23
към тържествения събор и църквата на първородните, които са написани на небесата, и към Бога, Съдия на всички, и към духовете на праведниците, които са достигнали съвършенство,
Проф. А. П. Лопухин
Като върховно проявление на Божията любов и благост, апостолът посочва духовното възраждане на хората чрез „словото на истината“ (λόγῳ ἀληθείας), с което още веднъж доказва, че от Бога може да произлиза само добро.
„Възраждането, този съвършен дар, който идва от Отца на светлините, е дело на Неговата благост и воля. Коренящо се в дълбините на божественото битие, то представлява пълна противоположност на това, което поражда грехът. Защото последният, подобно на майка, която зачева, ражда смъртта. А Бог, също сякаш уподобявайки се на майка, ни е родил за нов живот“ (проф. Богдашевски).
Величието на това благодеяние се разкрива в самия факт, че то е дарено на хората без заслуга от тяхна страна, единствено по Божията всеблага воля – „като пожела“ (βουληθεὶς).
„Казва „като пожела“, защото има хора, които разсъждават, че светът е създаден случайно“ (блаж. Теофилакт).
Очевидно тук не става дума за сътворението на света и човека, а за духовното възраждане на човека чрез проповедта на Евангелието (ср. 1 Кор. 1:5; 2 Тим. 3:15), което се нарича Божия сила (Рим. 1:16).
Вярата в Евангелието полага основата на духовното възраждане, чрез която човек усвоява за себе си изкуплението, извършено от Христос, и встъпва в нов завет с Бога, като се ражда за нов, свят живот.
Целта на духовното възраждане апостолът обозначава със следните думи: „За да бъдем като начатък на Неговите създания“ (εἰς τὸ εἶναι ἡμᾶς ἀπαρχήν τινα τῶν αὐτοῦ κτισμάτων).
Тук апостолът, имайки предвид обичая на библейските евреи да принасят в дар на Бога и Неговото светилище първите и най-добрите плодове (решит биккурим) на земята, според закона (Изх. 22:29; 23:19; 34:22; Лев. 2:12; Чис. 18:12; Втор. 18:4; 26:10; Притч. 3:9; Йез. 20:40), нарича първите християни „начатък на плодовете“ на духовната нива.
Подобно разбиране намираме и при апостол Павел (1 Кор. 3:9), където християните са представени като първите по време и по достойнство (primi et honoratissimi, според Икумений).
В този контекст апостолът разглежда християните в тяхното отношение към целия свят като Божие творение. Обновлението трябва да обхване целия свят, тъй като, според апостол Павел (Рим. 8:19–21), всички създания очакват възстановяване в първоначалното си съвършенство. Това възстановяване е започнало с първото Христово пришествие и ще завърши при Неговото Второ пришествие. Християните, според апостол Яков, са първите носители на това обновление, но поради малобройността си те са наречени „като начатък“. Според блажени Теофилакт, изразът „като начатък“ означава предимство и висше достойнство, а „създания“ се отнася за видимата природа.
Ако Бог, воден единствено от Своята свободна любов и благост, е пожелал да възроди хората и да ги направи начатък на обновлението на целия свят, може ли Той да изкушава човека към зло и гибел?
Като дава в стих 18 окончателния аргумент срещу пагубната заблуда (Иак. 1:13), апостолът не само утвърждава, че Бог не може да бъде източник на злото, но и поставя основата за следващата си реч (Иак. 1:19–27).
В споменаването на „Словото на истината“, което възражда човека, апостолът насочва вниманието към темата за отношението на християните към това слово, което ще бъде предмет на следващите му наставления.