а това стана, като Христос заличи с учението съществувалото за нас ръкописание, което беше против нас и което Той взе от средата и го прикова на кръста;
а това стана, като Христос заличи с учението съществувалото за нас ръкописание, което беше против нас и което Той взе от средата и го прикова на кръста;
Послание на св. ап. Павла до Ефесяни – глава 2 – стих 15
като с плътта Си унищожи враждата, а с учението - закона на заповедите, за да създаде в Себе Си от двата народа един нов човек, въдворявайки мир,
Проф. А. П. Лопухин
По отношение на юдеите, към които апостолът причислява тук и самия себе си чрез „за нас“, Бог също е простил греховете.
„Заличи“ – ἐξαλείψας: по-точно изтри, заличи, изличи.
Той заличава „ръкописанието“ (χειρόγραφον), тоест своеобразното дългово задължение, което евреите са поели при Синай, когато са се задължили да изпълняват Божията воля.
Това ръкописание е било изразено в определени и точни постановления: τοῖς δόγμασιν. Следователно руският превод „истребив учением“ (а съответно и българското синодално „заличи с учението“), не предава прецизно тази конструкция. Тук δόγματα означава постановления, предписания, срв. Еф. 2:15.
„Което беше против нас.“ Ние не сме имали силата да изпълним условията на това задължение и затова то е стояло пред нас като преграда, затваряща пътя към Бога.
„Взе го от средата“ – тоест отстрани го, унищожи го (срв. 2 Сол. 2:7).
„Прикова го на кръста.“ Чрез Своите кръстни страдания Христос унищожава силата на това задължение. Самото „ръкописание“, вече лишено от действаща сила, сякаш е окачено от Него на кръста като знак, че повече няма власт над човека.