Послание на св. ап. Павла до Колосяни – глава 2 – стих 9

Колоските еретици смятат Христос само за един от еоните – изразители на Божеството. В противовес на тях апостолът казва, че в Христос обитава цялата пълнота на Божеството, и при това „телесно“, тоест в тяло.

Гръцкото σωματικῶς тук е равнозначно на ἐν σώματι – „в тяло“.

Следователно Божията пълнота става достъпна за човека в Христос. Апостолът иска да каже, че Бога можем да видим във въплътилия се Син Божи, Иисус Христос (срв. Кол. 1:19).

За „Божество“ в гръцкия език могат да се използват два близки, но различни термина: θεότης и θειότης.

Първата дума – θεότης – произлиза от θεός, „Бог“, и обозначава самото Божествено битие, Божествената същност, Божеството като такова. Втората – θειότης – произлиза от прилагателното θεῖος, „божествен“, и обозначава по-скоро Божествеността, Божествените качества или свойства (срв. Рим. 1:19–20).

Следователно е ясно защо в Кол. 2:9 Павел употребява именно: πᾶν τὸ πλήρωμα τῆς θεότητος, тоест „цялата пълнота на Божеството“. Апостолът иска да подчертае, че в Христос не просто присъстват Божествени качества (θειότης), а пребъдва самата пълнота на Божеството (θεότης).

С други думи: Христос не е просто „божествен“, Той е Бог по същество.

Кои са колоските лъжеучители? Въз основа на първа и втора глава на Посланието до колосяни може да се състави известна представа за колоските лъжеучители.

Виждаме, че това са хора, които за разпространяването на учението си прибягват до примамливи думи и лъжливи умозаключения (Кол. 2:4) и придават на своите възгледи формата на определена философска система (Кол. 2:8). Това се отнася до формата, в която обличат своето учение.

Що се отнася до самото му съдържание, на първо място стои отричането на единственото и изключително значение на Господ Иисус Христос в делото на спасението. Те не се придържат към Него като към Глава (Кол. 2:19).

Наред с Христос поставят ангелите, на които учат да се служи като на посредници между хората и Бога (Кол. 2:18, 23).

Според техния възглед всички ангели заедно с Христос образуват една Божествена плерома, в която Божеството проявява Себе Си (срв. Кол. 1:16, 19).

Накрая, по отношение на нравствения живот колоските лъжеучители проповядват особен вид аскетизъм, съединявайки го с почитане на някои юдейски празници и други обредни постановления на Моисеевия закон (Кол. 2:20–23).

Едни учени обясняват произхода на тази ерес с гръцката философия. Други – с юдейско влияние; Трети говорят за съвместното влияние на различни религии и култове, съществували по онова време в Мала Азия и особено във Фригия.

Тъй като в юдейството могат да бъдат намерени наченки на всички посочени по-горе елементи на колоското лъжеучение, за най-правдоподобно трябва да бъде прието предположението, че това лъжеучение действително е било с юдейски произход. Когато апостолът казва, че философията на колоските лъжеучители се основава на „човешкото предание“ (Кол. 2:8), той би могъл да има предвид именно юдейското предание или учение, известно сред юдеите след плена под названието Халаха (предание).

На следващо място, само с юдейско влияние може да бъде обяснен стремежът на колоските лъжеучители да въведат сред християните обрязването (Кол. 2:11) и почитането на юдейските празници (Кол. 2:16).

И учението за ангелите като посредници между хората и Бога (Кол. 2:18) би могло да се опира върху старозаветната представа, според която ангелите стоят пред Божия престол и възнасят към Бога молитви за хората (Дан. 9:21 и др.).

Също така и въздържанието от различни по-хранителни или възбуждащи храни и напитки би могло да има за основа разказите, че някои благочестиви юдеи чрез подобно въздържание са се удостоявали да видят ангели (Дан. 10:2–5). Именно подобни видения вероятно са представлявали предмет на горещо желание и за колоските лъжеучители.

Така с известна вероятност може да се заключи, че колоските лъжеучители са били християни, намиращи се под влиянието на по-късни юдейски възгледи, които не са успели да се издигнат до правилно разбиране за Личността и делото на нашия Господ Иисус Христос.

Не трябва обаче да се настоява, че в основата на колоското лъжеучение стоят именно есейски възгледи. Няма достатъчно данни, които да свидетелстват, че есеите са избягвали употребата на месо и вино (срв. Кол. 2:16) или че са практикували някакво специално почитание на ангелите. Обратно, у колоските лъжеучители липсват някои твърде съществени елементи на есейството – например учението и практиката на особените омивания и безбрачието.

Трябва също да се отбележи, че в отделни свои учения колоските лъжеучители напомнят ту галатските лъжебратя (срв. Гал. 4:3, 9 и Кол. 2:8, 20), ту филипийските юдействащи (срв. Фил. 3:2 сл. и Кол. 2:11), ту накрая „немощните“ в Рим (срв. Рим. 14:1 сл. и Кол. 2:16, 21).