Послание на св. ап. Павла до Колосяни – глава 2 – стих 8

В следващите стихове (от 8 до 23) Павел развива следните идеи:

Лъжеучението на колоските еретици не е нищо друго освен празна измама, съставена от човешки предания и далечна от истинското християнство (ст. 8).

За да разобличи лъжливото учение на еретиците за Христос, апостолът казва, че Христос съвсем не е това, което те твърдят за Него: Той е въплътилият се Бог, Богочовекът (Кол. 2:9). В Него християните са получили спасение от игото на демоническите сили, което по-рано е тегнело над тях (Кол. 2:10–15).

Поради това вярващите колосяни не трябва да се увличат от средствата за постигане на спасението на душата, които им препоръчват лъжеучителите. Те не трябва: отново да поставят себе си в зависимост от обредните предписания на Моисеевия закон (Кол. 2:16–17); да извършват някакво особено служение на ангелите (Кол. 2:18–20); да изпадат в лъжлив аскетизъм (Кол. 2:21–23).

Апостолът предупреждава да не ги увлече някой „с философия и с празна измама според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа“.

„Да ви не увлече“ – συλαγωγῶν. Смисълът е по-силен: да не ви плени, да не ви отведе като плячка.

„С философия“. Апостолът няма предвид философията изобщо. Несъмнено той отдава голямо значение на разсъждаващия човешки ум при познаването на Бога – срв. Рим. 1:20, където се говори за познаване чрез разглеждането на творенията.

Тук става дума за определена философия, а именно за онази, която апостолът веднага след това определя като „празна измама“. Пред φιλοσοφίας стои член, което показва, че се има предвид конкретна философия. Освен това пред израза κενῆς ἀπάτης няма нито член, нито повторен предлог, поради което той представлява пояснение към φιλοσοφίας: философия, която всъщност е „празна измама“.

 „Според човешкото предание.“ Апостолът нарича това предание „човешко“, очевидно желаейки да покаже неговата недостатъчност и нисш произход. Възможно е тук да има предвид някои учения на иудейските философстващи равини, преди всичко александрийските.

Върху тези предания се основават и колоските лъжеучители. „Според преданието“ (κατὰ παράδοσιν) означава по-точно „съобразно с преданието“. Тези предания не представляват непременно цялото съдържание на лъжеучението, а по-скоро нормата, според която то се изгражда.

„Според стихиите световни“. До сравнително неотдавна под „стихиите на света“ обикновено са разбирани същите „стихии“, за които апостол Павел говори в Посланието до галатяни (Гал. 4:3, 9), тоест началните основи на религиозно-нравствения живот, елементарните опити за разрешаване на религиозно-нравствения проблем и по-специално обредните заповеди на Моисеевия закон.

По-късно сред широк кръг изследователи на Свещеното Писание в Германия се разпространява възгледът, че тези „стихии“ означават духовни живи същества, така наречени „астрални духове“. С този възглед не може да се съгласим. Думата στοιχεῖα започва да се употребява със значение „духове“ или „демони“ едва в по-късната византийска литература, докато преди времето на Павел подобна употреба не се среща. Освен това, когато говори за демонически сили, апостолът използва по-определени понятия – „началства и власти“ (Кол. 2:15).

На това тълкуване противоречи и Кол. 2:20: ако християните са „умрели с Христа за стихиите световни“, защо тогава, „като живеещи в света“, продължават да се подчиняват на постановления? Ако под „стихии“ и тук се разбират духовни същества, думата „свят“ би трябвало да означава природата или космоса изобщо. Но такова разбиране е трудно, защото и християните продължават да живеят в света като цяло, макар да са умрели с Христос.

Някои тълкуватели разбират под „стихиите световни“ звездите. Това тълкуване е още по-малко убедително: трудно е да се обясни защо апостолът би нарекъл самите звезди, които са част от света, „стихии на света“. Още по-трудно е това да се съгласува с Гал. 4:9, където същите стихии са наречени „немощни и оскъдни“.

Съществува и разбиране за στοιχεῖα като природни елементи – например такъв възглед поддържа Цан. Но срещу него стои твърдението в Гал. 4:9, че дохристиянското човечество, или дохристиянският Израил, е било поробено на тези стихии.

Затова за по-вероятно трябва да се приеме мнението, че под „стихиите световни“ апостолът разбира началните елементи на знанието, своего рода азбука на света.

Такова разбиране напълно съответства на мястото на този израз между „според човешкото предание“ и „а не според Христа“. То съдържа почти същата мисъл като предходния израз.

Освен това представлява пряка противоположност на казаното в Кол. 2:3: ако в Божията и Христова тайна са скрити „всички съкровища на премъдростта и знанието“, то в учението на лъжеучителите се намират само първите, началните елементи на знанието. Християните вече са надраснали тези елементи – защо тогава отново да се връщат към тях?

По този начин може да бъде разтълкуван и Кол. 2:20. При това трябва да се отбележи, че апостолът не осъжда тези начални елементи на знанието като абсолютно лъжливи; той говори само за тяхната недостатъчност за християнина.