това е сянка на бъдещето, а тялото е Христос.
това е сянка на бъдещето, а тялото е Христос.
Послание на св. ап. Павла до Евреите – глава 10 – стих 1
Законът, като има сянката на бъдещите блага, а не самия образ на нещата, никога не може с едни и същи жертви, принасяни постоянно всяка година, да направи съвършени ония, които дохождат с тях.
Проф. А. П. Лопухин
Всички тези старозаветни установления, които по времето на апостола все още съществуват, не са нищо друго освен сянка – σκιά, хвърляна от „бъдещето“ – τὰ μέλλοντα.
За християните това вече не е бъдещият, а настоящият месиански век. Когато апостолът говори за идването на Месия и Неговото царство като за „бъдещо“, той говори от гледна точка на Стария Завет, в който царството на Месия винаги е представяно като бъдещо, идващо.
„А тялото е Христос.“ Тялото, което в Стария Завет е хвърляло своята сянка и е давало смисъл на всички старозаветни установления, е Сам Христос.
Но след като вече е дошло самото тяло, няма необходимост от сянката или отражението, което преди е давало само неясна представа за него.