А на неженените и вдовиците казвам: добре им е, ако си останат като мене.
А на неженените и вдовиците казвам: добре им е, ако си останат като мене.
Тук апостолът прави извод от вече изказаното положение, че безбрачието е „добро“. И за неженените мъже (т.е. тези, които никога не са били женени, както и овдовелите), и за вдовиците е добре да останат в своето състояние.
Защо апостолът не споменава отделно вдовците, а изрично споменава вдовиците? Защото положението на жената–вдовица е по-неблагоприятно от това на мъжа–вдовец: на жената ѝ е по-трудно да живее сама и да се издържа. Затова апостолът счита за нужно да поясни, че в своето наставление не изключва дори такива материално неосигурени лица, каквито са вдовиците.
Освен това вдовицата сама е можела да разпорежда със съдбата си, докато девицата не е имала такава свобода. Ето защо тук апостолът не споменава девиците.
Няма посочени паралелни места.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Виж мъдростта на Павел: как той едновременно показва превъзходството на девството, но в същото време не принуждава към въздържание от брак онзи, който не е в състояние да се въздържа – за да не падне в още по-тежък грях.
Ако, казва, усещаш силно вътрешно напрежение и разпалване (защото властта на похотта е голяма), тогава освободи себе си от тези трудове и подвизи, за да не би, като се заемеш с тях, да изпаднеш в по-голямо зло.