Апостолът разглежда два възможни случая, свързани с положението на неомъжените момичета (девици), и дава указания на бащите-християни как да постъпват. Първият случай: бащата на девицата смята за по-прилично да я омъжи. Апостолът казва, че такъв човек не греши (трябва да се отбележи, че в древността остарелите девици били презирани в обществото, срв. Пс. 77:63). Другият случай е, ако бащата е убеден, че безбрачният живот е по-добър за неговата дъщеря от семейния, при това ако от страна на най-близките му хора...
Апостолът разглежда два възможни случая, свързани с положението на неомъжените момичета (девици), и дава указания на бащите-християни как да постъпват. Първият случай: бащата на девицата смята за по-прилично да я омъжи. Апостолът казва, че такъв човек не греши (трябва да се отбележи, че в древността остарелите девици били презирани в обществото, срв. Пс. 77:63). Другият случай е, ако бащата е убеден, че безбрачният живот е по-добър за неговата дъщеря от семейния, при това ако от страна на най-близките му хора (самата дъщеря и съпругата му) той не среща възражение за изпълнението на своето решение. Ако той окончателно е решил да запази дъщеря си за служение на Господа, то в този случай той постъпва по-добре от онзи, който е решил да я омъжи.
Проф. А. П. Лопухин
Апостолът разглежда два възможни случая, свързани с положението на неомъжените момичета (девици), и дава указания на бащите-християни как да постъпват. Първият случай: бащата на девицата смята за по-прилично да я омъжи. Апостолът казва, че такъв човек не греши (трябва да се отбележи, че в древността остарелите девици били презирани в обществото, срв. Пс. 77:63). Другият случай е, ако бащата е убеден, че безбрачният живот е по-добър за неговата дъщеря от семейния, при това ако от страна на най-близките му хора (самата дъщеря и съпругата му) той не среща възражение за изпълнението на своето решение. Ако той окончателно е решил да запази дъщеря си за служение на Господа, то в този случай той постъпва по-добре от онзи, който е решил да я омъжи.