„които се ползват от този свят“ – този израз обхваща и брака, и собствеността, и търговията, както и всяка политическа, научна и художествена дейност. Всички такива хора, според апостола, трябва да гледат на онова, с което се занимават, като на временно и преходно, без да се привързват към него с цялата сила на душата си. Може ли това изискване да се приложи и към християните от нашето време, пред които мисълта за близкия край на света не стои с такава...
„които се ползват от този свят“ – този израз обхваща и брака, и собствеността, и търговията, както и всяка политическа, научна и художествена дейност. Всички такива хора, според апостола, трябва да гледат на онова, с което се занимават, като на временно и преходно, без да се привързват към него с цялата сила на душата си.
Може ли това изискване да се приложи и към християните от нашето време, пред които мисълта за близкия край на света не стои с такава яснота? Напълно възможно е, защото нито един човек не бива да бъде уверен в трайността на плодовете на своята дейност: и в науката, и в изкуството, и в политиката всичко постоянно се заменя едно с друго; следователно, чувствата на съвременния християнин не бива да се различават от онези чувства, с които се е трудил в различните области на живота и изкуството християнинът от апостолската епоха.
А как да се прокара границата между „ползването“ и „неползването от света“, за това вече трябва да подскаже на всеки неговият нравствен такт.
Проф. А. П. Лопухин
„които се ползват от този свят“ – този израз обхваща и брака, и собствеността, и търговията, както и всяка политическа, научна и художествена дейност. Всички такива хора, според апостола, трябва да гледат на онова, с което се занимават, като на временно и преходно, без да се привързват към него с цялата сила на душата си.
Може ли това изискване да се приложи и към християните от нашето време, пред които мисълта за близкия край на света не стои с такава яснота? Напълно възможно е, защото нито един човек не бива да бъде уверен в трайността на плодовете на своята дейност: и в науката, и в изкуството, и в политиката всичко постоянно се заменя едно с друго; следователно, чувствата на съвременния християнин не бива да се различават от онези чувства, с които се е трудил в различните области на живота и изкуството християнинът от апостолската епоха.
А как да се прокара границата между „ползването“ и „неползването от света“, за това вече трябва да подскаже на всеки неговият нравствен такт.