Изправил безредието, предизвикано от разделенията, блудството и користолюбието, апостолът сега определя правила относно брака и девството. Защото коринтяните му бяха писали с въпрос: трябва ли човек да се въздържа от жена или не?
Добре е, дори превъзходно, казва той, ако всеки човек, а не само свещеникът (както някои неправилно разбират това), въобще не би се докосвал до жена и би оставал девственик. Но по-безопасно и по-близко до нашата немощ е да се встъпва в брак. Затова апостолът прибавя и следващите думи.
В Коринтската църква, като реакция срещу предишната езическа разпуснатост, някои християни започнали да отстояват мнението, че дори не подобава християнинът да встъпва в брак, а онези, които вече са встъпили, би трябвало да живеят разделено – мъжът отделно от жена си. Такива противници на брака вероятно се появили сред християните, обърнати от ап. Павел, който сам не бил женен и, както личи от настоящата глава, отдавал предпочитание на девството пред брака. Сега апостолът трябвало да реши как християнинът трябва да...
В Коринтската църква, като реакция срещу предишната езическа разпуснатост, някои християни започнали да отстояват мнението, че дори не подобава християнинът да встъпва в брак, а онези, които вече са встъпили, би трябвало да живеят разделено – мъжът отделно от жена си. Такива противници на брака вероятно се появили сред християните, обърнати от ап. Павел, който сам не бил женен и, както личи от настоящата глава, отдавал предпочитание на девството пред брака. Сега апостолът трябвало да реши как християнинът трябва да гледа на брака, което той прави в настоящия раздел. Основната мисъл, която той провежда, е че макар безбрачието само по себе си да има предимство пред брака, все пак на практика встъпването в брак трябва да бъде най-обичайното явление. Също така и сключилите брак трябва да живеят като мъж и жена.
„А за което ми бяхте писали“ – досега апостолът сам поставяше въпросите; сега преминава към въпросите, поставени му в писмото, изпратено от коринтяните.
„добре е“ (καλόν). Някои (напр. блаж. Йероним) разбират този термин в нравствен смисъл („добро“ – т.е. угодно е Богу) и оттук заключават, че допирането до жена като съпруга е по принцип зло, безнравствено. Но такова тълкуване е в явно противоречие с високото понятие за брака, което ап. Павел дава например в Посланието до Ефесяните (Еф. 5:25–33). Други го разбират в смисъл на полза от девството („добре“ – т.е. удобно, полезно в много отношения). Макар че сравнението с Евангелието от Матей (Мат. 5:29 и Мат. 18:8), където в единия случай стои „добре“ (καλόν), а в другия „полезно“ (συμφέρειν), може да насочи към такова обяснение, все пак е съмнително, че ап. Павел разбира καλόν само като външно удобство или полза. При гърците понятието καλόν означавало по-скоро нещо красиво, благоприлично – нещо, с което истинската добродетел по необходимост е украсена. Най-вероятно апостолът го употребява именно в този смисъл, тъй като пише на гърци. Безбрачието за него е почетно състояние, което не накърнява нравствения идеал. Основание за това твърдение апостолът можел да намира в примера на Самия Господ Иисус Христос, в Когото имаме най-висшето проявление на нравствена красота в човешки образ, а също и в думите на Христос, че в бъдещия живот хората няма да се женят (Лука 20:34–35).
Но трябва да се отбележи, че апостолът никак не твърди, че безбрачието само по себе си е по-свято от живота в брак. Той иска да каже само, че то не съдържа нищо неблагопристойно, нищо неподобаващо за християнина.
„Да се допира до жена“ означава да се съединява с жена, т.е. да влиза в брак (Йоан Златоуст).
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Изправил безредието, предизвикано от разделенията, блудството и користолюбието, апостолът сега определя правила относно брака и девството. Защото коринтяните му бяха писали с въпрос: трябва ли човек да се въздържа от жена или не?
Добре е, дори превъзходно, казва той, ако всеки човек, а не само свещеникът (както някои неправилно разбират това), въобще не би се докосвал до жена и би оставал девственик. Но по-безопасно и по-близко до нашата немощ е да се встъпва в брак. Затова апостолът прибавя и следващите думи.