Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 7 – стих 14

“неповярвал мъж бива осветен чрез вярващата жена, и неповярвала жена бива осветена чрез вярващия мъж”. Тоест чрез изобилието на чистота у вярващата страна се преодолява нечистотата на невярващата. Това означават думите на апостола, а не че езичникът става свят. Защото апостолът не казва: „става свят“, а: „освещава се“, тоест неговата нечистота се побеждава от светостта на вярната половина. Той говори това, за да не се страхува вярващата жена, че ще стане нечиста, ако продължи съжителството си с такъв мъж.

Но възниква въпросът: този, който се съединява с блудница и става едно тяло с нея, става нечист (срв. 1 Кор. 6:16). Значи и онзи, който се съединява с езичница, също става едно тяло с нея. Ако първият е нечист, защо вторият да не става нечист?

По отношение на блудството наистина е така: когато блудници общуват помежду си, тяхното смесване е нечисто и затова и двамата са нечисти. Но при съжителството на вярващия с невярващия случаят е различен. Невярващият мъж е нечист поради своето неверие. Но жената няма общение с него в неверието му, а само в брачното ложе. В това общение няма никаква нечистота, защото то е законен брак. Ето защо вярващата страна не става нечиста.

“Иначе децата ви биха били нечисти.“ Ако нечистотата на невярващия не се побеждаваше от чистотата на вярващия, тогава и децата им биха били нечисти, или само наполовина чисти.

„А сега са свети“. Тоест, не са нечисти. С думата „свети“ апостолът напълно премахва всякакъв страх от подобно подозрение.

Апостолът допуска такива смесени бракове заради освещаващата сила на християнската вяра. Тази сила не само че не позволява на невярващата страна да оскверни вярващата, но дори оказва определено освещаващо въздействие върху невярващия съпруг.

„Освещава се“ (ἡγίασται) означава по-точно: „осветен е“ или „посветен е“. Нехристиянската страна вече е осветена чрез християнската поради своето съгласие да живее с вярващия. Това съгласие представлява за невярващия нещо подобно на това, което е вярата за вярващия спрямо Христос. Така невярващият съпруг вече е посветен на Бога чрез вътрешното и външното общение със своята съпруга-християнка.

За да докаже действителността на това освещение, апостолът се позовава на добре известен в Църквата факт: „децата ви… са свети“. Смисълът е следният: ако майката-християнка признава, че децата ѝ са свети, макар баща им да е езичник, то още повече тя трябва да вярва в своето освещаващо влияние спрямо езическия си съпруг.

Децата по природа носят нечистота и все още не могат сами да изразят съгласие да живеят с християнската си майка; и въпреки това те са свети (ἅγια – още по-силно изразено от ἡγίασται), т.е. наистина осветени и посветени на Бога благодарение на вътрешното си единение с християнския родител.

Колко повече тогава могат да бъдат осветени възрастни хора, които сами, съзнателно и свободно пожелават да останат в общение със своя вярващ съпруг.

По всяка вероятност апостолът има предвид и Тайнството Кръщение, което, свидетелства Ориген (Comment. in epist. ad Kor., т. V:9), се е извършвало още в апостолските времена и над деца. Но тук апостолът не приписва „святост“ на децата заради самото кръщение; според логиката на текста, кръщението е по-скоро знак и потвърждение на светостта, в която те вече се намират благодарение на общението си с вярващите родители.

Както евреите не ставаха потомци на Авраам чрез обрязването, а получаваха обрязване, защото бяха потомци на Авраам, така и тук: всичко зависи от вътрешното единство на децата с християнските родители, чрез което те пребивават в благодатно общение с Христос.