За учениците Му не беше необичайно да задават въпроси от този род относно всичко, което се случваше с Господа, за да узнаят онова, което води към благочестие. Понеже те бяха оставили всичко и се бяха предали изцяло на Господа, за да се научат от Него на богопочитание и благочестие, заслужава похвала именно това, че се възползваха от възможността – сред случващото се – да Му задават такива въпроси.

Като видяха този човек, роден сляп, преди още да е могъл да съгреши, при когото неспособността да вижда се бе случила още когато е в утробата – те се смутиха, както е присъщо на човешката природа, защото се опитваха да съгласуват това обстоятелство със своята вяра. Те смятаха, че трябва да има сериозна причина за такова последствие, че такова нещастие не може да е без основание, понеже знаеха, че Бог управлява всички човешки дела. Поради своята човешка слабост не можеха да си представят, че всичко се е случило по някакъв друг начин, и затова приписваха станалото или на греха на родителите, или на самия слепец.

Не че той вече бе съгрешил и бе виновен за грях – и как би било възможно това, когато той още не се беше родил? Но понеже му предстоеше да извърши грехове, Бог, в Своето предведение, го задържал чрез такъв недъг. Те праведно и благочестиво смятаха, че греховете на хората са причина за всяко зло. Но понеже поради човешката си немощ не можеха сами по себе си да разбират нещо по-дълбоко, мислеха, че отговорността за недъга трябва да лежи или върху самия слепец, или върху родителите му – сякаш синът е получил наказание за техните грехове, или сам е причина за своето нещастие, като получил наказание за бъдещи грехове.

Коментари върху Евангелието от Йоан

Като отиде и се уми, той се срещна с благодатта. Но съседите му и онези, които го познаваха, когато той молеше за пощада, не всички разбираха какво се е случило с него.

Някои казваха, че наистина това е същият слепец, а други, поради чудото, което се бе извършило с него, твърдяха, че не е той, а някой, който прилича на него.

А той казваше: „Аз съм“ и не защото беше принуждаван, а защото гореше от желание да възвести на всички какво се бе случило.

Коментари върху Евангелието от Йоан

Попитаха го: „Къде е Той?“, а той отговори, че не знае, защото не Го е видял, понеже в момента на изцелението още не е бил прогледнал.

Той наистина казва: „Не искам да твърдя онова, което не знам; но и не искам да мълча и да скрия това, което знам. Наистина, не знам дали Той е това, за което вие казвате, че е. Да, не съм Го познал като грешник. Бях сляп и чрез надеждата си получих прозрение – това е, което най-вече зная. От вас зависи да решите може ли един грешник да извърши такова нещо, след като твърдите, че Той е такъв.“

Той даде мъдър отговор, сдържайки думите си, за да не изглежда, че влиза в разногласие с онези, които го разпитват. А чрез мълчанието си показа, че въпреки всичко тръгва от разбирането, че ако наистина беше грешник, Иисус не би могъл да извърши онова, което стори.

Коментари върху Евангелието от Йоан, книга 4

Слепецът, който познаваше гласа Му (нека си припомним, че той не Го беше виждал), каза: „А кой е Той, Господи, за да повярвам в Него?“ Съвсем не без основание той смяташе, че Онзи, Който му бе дал зрение, когато вече нямаше никаква надежда, може да му покаже и Сина Божи.

Това, което Иисус каза по-рано: „Защото Бог не изпрати Сина Си в света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него“ (Йоан 3:17), не противоречи на настоящото твърдение. Защото онези думи изразяват целта на Неговото идване – да се спасят всички хора. А тук се говори за друго: макар волята Му да е всички да се спасят, все пак невярващите трябва да получат наказание, защото сами са избрали неверието. Тук Той посочва изхода от всичко това: „Дойдох“, казва, „за да различа слепите и виждащите.“ И ето, онзи, когото смятаха за сляп, два пъти прогледна – веднъж телесно, получавайки очи, и втори път – в усъвършенстването на душата, придобивайки спасителното учение. А фарисеите, които мислеха, че виждат с телесните си очи и че имат опора в заповедите на закона, се оказват слепи, защото нито приемат истината, нито вярват на делата, които сами са видели. Тълкувание на Евангелието от Йоан