Когато Христос огладня, както е написано, тогава дяволът се опитал да пристъпи с изкушенията, тъй като той никак не се удивил на 40-дневния пост, знаейки, че и Илия е постил толкова дни. Затова, без да се уплаши, той се нахвърлил на Него, считайки, че Той е също такъв като Илия, а не Бог.

Ако Иисус се беше сражавал с дявола като Бог, Той не би извършил нищо велико, побеждавайки сътворения от Самия Него отпаднал ангел, и тази победа не би се приписвала на човечеството.

Но ако Той е одържал победа над него като човек чрез безропотното понасяне на страданията, то [с това] ни учи, че трябва да побеждаваме дявола не чрез знамения, а чрез безропотно понасяне на изпитания и дълготърпение, и да не вършим нищо за показ или от суетна слава. (Фрагменти)

“Пак го завежда дяволът”. Следва да мислим домостроително за това, че “дяволът Го завежда”, тъй като Христос, Сам желаейки и стремейки се да направи това, устроил това за явното поражение на този, който напразно се опитвал да Го изкуши. Тъй като и в книга Йов се казва: “Каза дяволът на Господа” (Йов 1:9), макар че кой е толкова наивен да помисли, че дяволът събеседва с Бога? Но което искал, Бог позволил за доказателство на твърдостта на Йов. Така и в този случай Той позволява на дявола само това, което, Сам желайеки, е устроил заради всички.

Значението на думата “показва” е очевидно, тъй като дяволът не показал по същност, тъй като той не можел да намери такава висока планина, от която да покаже на желаещия целия свят, но по представа във въображението, както в по-голямата си част обикновено показват демоните. И ясен признак за това е, че те, извънредно изкусни в измамата, показват много от това, което не съществува и не се случва по такъв начин сякаш е съществуващо и случващо се.

Фрагменти