Христос говори за две неща: за онзи, който ще каже на брата си „рака“, и за онзи, който ще каже „безумен“, като безумието отнася към душата, а нищожеството към тялото. По този начин Той искаше да каже, че всеки, който от гордост се превъзнася над единоверците си, като ги мрази и се отвращава от тях или изпитва омерзение и ги презира като недостойни даже за споменаване, такъв се възгордява или поради своите телесни, или душевни превъзходства. Затова презира своите единоверци като напълно недостойни за него. Такъв човек, казва Христос, няма да избегне Моята присъда, защото близо до убийството е онзи, който мрази хората, които би трябвало особено да обича поради близостта на вярата, защото съществуващата близост по природа вече е способна да събуди любов към тях.

Господ е дал Своите предписания не в буквалното значение, а ни предоставя най-внимателно да изследваме тяхната цел. Тъй като не на всеки просещ Той заповядва да се дава, понеже това е невъзможно, ако няма какво да дадеш, или в случай, че някой проси за зло. Защото лош дар е този, когато някой проси за нещо безпътно и престъпно, и затова не от полза, а другият му дава, оказвайки по този начин съдействие за подобно престъпление. Но тогава защо в Деяния на апостолите е казано: “и се раздаваше всекиму според нуждата” (Деян. 4:35)? Защото те не просто давали на този, който проси, но разпределяли съобразно потребностите. Какво означава казаното на друго място: “той е угоден по това, каквото има, а не по това, каквото няма. Не че искам да бъде на другите леко, а вам тежко, но за изравнение:” (2 Кор. 8:12-13)? Всичко това показва, че трябва да се дава за това, което принася полза.

Фрагменти

Бил той приятел, казва Господ, бил той враг, верен или неверен, извършвай благодеяние на всеки, който има нужда, без разлика. Юдеите искали да въздават добро само на приятелите. Затова и казвали на Господа, като Го убеждавали да излекува сина на царедвореца (Иоан 4:46): “Той заслужава да му направиш това, защото той построи нашата синагога” (Лука 7:4 – 5).

Законът на Господа превъзхожда както естествения, така и божествения закон, под който аз разбирам закона на Мойсей. Защото невъзможното за човека е възможно за Бога (Лука 18:27). И все пак Христос не иска невъзможното, както показва това първомъченикът Стефан, който по време на своята екзекуция преклони колена и се молеше за тези, които го замеряха с камъни. По подобен начин и апостол Павел, който претърпял толкова мъчения от юдеите, се молил за тях. Рядкостта на такива постъпки показва, че при все това е възможно, даже ако за повечето изглежда неизпълнимо, доколкото те не довеждат добродетелта до висшето съвършенство.

Фрагменти

Този, който подражава на Бога и на Христос, заповядва на своя ум – слънцето – и добродетелта, която сияе в него, да изгряват над злите и добрите, а речта на устата му, като благотворен дъжд се излива спасително върху праведните и грешните.

Фрагменти, 42