Теодор Мопсуетски (ок. 350 – 428) — От Матея свето Евангелие, глава 10
Христос нарича тук Своето „пришествие“ не онова явяване, което ще бъде в края на времената, а Своето навременно утешение и помощ към онези, които понасят страдания заради Бога. (Фрагменти)
Наистина, ученикът не е по-голям от своя учител по природа. Защото той никога не може да надмине по природа онова, на което се уподобява по положение; уподобяването е неговият най-висш предел.
Затова и Той казва, че Наставникът е един (Мат. 23:10), като нарича Себе Си Наставник. Защото учителите сред хората са по-скоро образ, отколкото истина, тъй като всеки предава онова, което по-рано е получил.
И затова най-много ще преуспее онзи, който се приближи до даруваното благо.
С „геена“ Той обозначава вечността на наказанието, като нарича геена участта, която очаква онези, които получават въздаяние според живота си.
И с думите Си Той показва голямата разлика в този образ: на едно място говори за убиващите, а на друго – за погиналите, за които вече няма спасение.