Теодор Мопсуетски (ок. 350 – 428) — От Матея свето Евангелие, глава 23

16. Горко вам, водачи слепи, които казвате: ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако някой се закълне в златото на храма, задължава се.

Под „златото на храма“ Христос разбира златните предмети, които се поставят в храма за Божия слава – било златните херувими, било златният съд с манна, които юдеите ценели повече от самия храм. Затова Господ ги упреква, че не обръщат внимание на клетвите, които хората изричат, и че дори поощряват безотговорно отношение, казвайки: „Клетвата в храма не е важна.“ Те допускали хората да се кълнат лъжливо в Божия дом, сякаш това няма значение.

Така, както златото добива стойност от храма, който го освещава, и небето – от Бога, Който го изпълва, по същия начин и всичко в Стария Завет има смисъл само чрез Христос.

Фрагменти