Образ – понеже е единосъщен; и понеже Синът е от Отца, а не Отец – от Сина. Защото такава е природата на образа: да бъде подобие на първообраза и на онова, чийто образ се нарича, само че тук има и нещо повече. Там образът е неподвижно изображение на движещото се, а тук Той е жив Образ на Живия и притежава по-съвършено неотличимото подобие, отколкото Сит спрямо Адам и всяко родено спрямо онзи, който го е родил (срв. Бит. 5:3).

Защото такава е природата на простите същности: те не могат отчасти да приличат, а отчасти да не приличат, но едното трябва да бъде всецял образ на другото – по-скоро тъждествено с него, отколкото просто негово подобие. (Второ слово за Сина)