Ще окажеш почит на Христос, когато се проявиш като милостив и човеколюбив към член на Христос.

Ако обаче – било по пътя от Йерусалим към Йерихон, било на друго място – разбойникът и мъчителят на нашите души те нападне, когато си безоръжен и неподготвен за защита, и може би те нарани толкова, че да кажеш: „Вмирисаха се и загноиха раните ми поради моето безумие“ (Пс. 37:6); ако се намираш в такова състояние, че нито търсиш лечение, нито знаеш средство за своето изцеление – ах, това вече е наистина голяма язва и крайно нещастие.

Но ако още не си се предал напълно на отчаянието и не си станал съвсем неизцерим, прибягни към Лекаря, умолявай Го, лекувай раните си с рани; привличай подобното към подобното или, по-добре казано, с по-малки средства изцелявай по-големи болести. И Той ще каже на душата ти: „Аз съм твоето спасение“ (Пс. 34:3); „Твоята вяра те спаси“ (Лука 7:50); „Оздравя“ (Иоан 5:14).

И ще те утеши с цялата сладост на човеколюбивите Си думи, ако само види, че и ти си човеколюбив към страдащите.