Св. Григорий Богослов (Назиански) (329 – 389) — От Матея свето Евангелие, глава 2

9. Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът.

Ти ми говориш за своите хороскопи, за малките части на зодиакалния кръг и за мерките на неговото движение. Ти разрушаваш законите на живота – страха на нечестивите и надеждата на добрите, която се бори докрай! Ако всичко се определя от кръга на звездите, тогава и аз съм повлечен от неговото движение. И самото желание в мен се поражда от същия този кръг – нямам никаква свободна воля или разум, които да ме водят към доброто, защото и към него ме тласка небето.

Не ми напомняй за великата слава на Христовата звезда, благовестницата, която от изток поведе влъхвите към онзи град, където възсия Христос – безначалният Син, роден от смъртен род! Тази звезда не е от онези, които астролозите тълкуват. Тя е необикновена, невиждана преди, но спомената в еврейските книги. От тях, като узнали за тази звезда, халдейците, които били посветили живота си на звездобройството, когато с удивление я отличили от множеството наблюдавани от тях звезди и забелязали, че с ново сияние се движи от изток по въздуха към юдейската земя, заключили, че се е родил Цар.

И в същия този момент, когато заедно с небесните сили астролозите се поклонили на Царя, те се отказали от своето изкуство.