Ако някой не признава Мария за Богородица, той е отлъчен от Божеството. Ако някой казва, че Христос е минал през Девата като през тръба, а не се е образувал в нея едновременно божествено и човешки – божествено, защото е роден без мъж, а човешки, защото се е родил по закона на бременността – и той е безбожен. Ако някой казва, че в Девата първо се е образувал човек, а след това е отстъпил място на Бога, той е осъден; защото това означава да не признава раждането на Бога, а да избягва да го признае. Ако някой въвежда двама синове – един от Бога Отца и друг от Майката, а не един и същ, нека бъде лишен от осиновението, обещано на правоверните.

Защото, макар да има две естества – Бог и човек (както в човека има душа и тяло), няма два сина и няма двама богове (както и тук няма двама човека, макар апостол Павел – 2 Кор. 4:16 – да нарича човек и външния, и вътрешния човек).

Но някой ще попита: Как е свързан Христос с Давид, след като Мария произлиза от кръвта на Аарон, а ангелът е обявил Елисавета за нейна роднина? Но това е станало по Божествен промисъл, за да може царският род да се съедини със свещеническия; за да може Христос, Който е и Цар, и Свещеник, да произхожда и от двамата по плът. Защото е писано, че Аарон, първият първосвещеник според закона, взе за жена Елисавета, дъщеря на Аминадав, от Юдовото коляно. И вижте най-святото ръководство на Духа, който повели съпругата на Захария да се нарече Елисавета, като по този начин ни върна към онази Елисавета, за която се ожени Аарон.

Раждането на Йоан тогава наруши мълчанието на Захария, както е казано по-нататък: И устата му се отвориха. Защото не беше разумно, когато се появи гласът на Словото, баща му да остане безмълвен.