Св. Григорий Богослов (Назиански) (329 – 389) — От Матея свето Евангелие, глава 19

3. И дойдоха при Него фарисеите и, изкушавайки Го, думаха Му: позволено ли е човеку да напусне жена си по всяка причина?

Отново фарисеите изкушават, отново четящите закона не разбират закона, отново тълкувателите на закона имат нужда от нови учители! Не беше ли достатъчно: садукеите, които изкушаваха за възкресението, законниците, които питаха за съвършенството, иродианите – за данъка, други – за властта? А ето че някой пита за брака Онзи, Който не може да бъде изкушен, пита Този, Който Сам е Творецът на брака, Който от първата Причина е създал целия човешки род. Той им отговори: „Не сте ли чели, че Създателят отначало ги сътвори мъж и жена?“ (Мат. 19:4). Христос знаеше кога трябва да разрешава въпросите и кога да затваря устата на питащите. Когато виждаше, че въпросът изисква разсъждение, Той удостояваше питащите с мъдър отговор. Той като че ли казва:

Въпросът, който задаваш, показва, че почиташ целомъдрието и заслужава снизходителен отговор. Но по отношение на целомъдрието мнозина имат погрешни представи, а и законът при тях е неравен и неправилен. Защо законът обуздава жената, а на мъжа дава свобода? Жена, която съгреши против брачното ложе, се нарича прелюбодейка и строго се наказва от закона. Но мъж, който извършва прелюбодеяние с жена, не носи отговорност. Аз не приемам такъв закон и не одобрявам такъв обичай. Мъжете са били законодатели – затова законът е насочен против жените. Затова децата са поставени под властта на бащите, а по-слабият пол е оставен в пренебрежение. Но Бог не е постановил така. Той казва: „Почитай баща си и майка си“ (Изх. 20:12) – това е първата заповед с обещание: „за да ти бъде добре“. И още: „Който злослови баща си или майка си, да бъде умъртвен“ (Изх. 21:17). Виждате ли – еднакво е почетено доброто и еднакво е наказано злото. И още: „Благословението на бащата утвърждава домовете на децата, а проклятието на майката ги разрушава до основи“ (Сир. 3:9). Виждате ли как законът е равен? Един е Творецът на мъжа и жената. Една е плътта им. И двамата са един образ. Един закон им е даден. Една смърт. Едно възкресение. Еднакво се раждаме от мъж и жена. Един и същ дълг имат децата към родителите. Как тогава изискваш целомъдрие, а сам не го спазваш? Търсиш нещо, което сам не даваш.

Защо, бидейки плът със същото достойнство, постановяваш неравен закон? Ако гледаш към по-лошото – жената съгреши, но съгреши и Адам. Змията измами и двамата – не се оказа, че единият е по-слаб, а другият по-силен. Но погледни към по-доброто. И двамата се спасяват чрез страданията на Христос. За мъжа Христос стана човек, но и за жената. За мъжа умря – и жената чрез Неговата смърт се спасява. Христос се нарича потомък на Давид, с което, може би мислиш, се почита мъжът. Но Той се ражда от Дева и това е чест за жените.