Чудото с изцелението на хромия и голямата нравствена победа на апостолите над Синедриона в първото му въставане срещу новото общество е голямо събитие в ранната християнска църква. Оттогава обществото на християните се умножило почти три пъти в сравнение с вярващите от първия ден на Петдесетница. Ето защо авторът отново намира за необходимо да опише вътрешното състояние на това разраснало се общество (стихове 32 – 37). Като основна характерна черта на това общество той посочва, че множеството е имало пълно единодушие...
Чудото с изцелението на хромия и голямата нравствена победа на апостолите над Синедриона в първото му въставане срещу новото общество е голямо събитие в ранната християнска църква. Оттогава обществото на християните се умножило почти три пъти в сравнение с вярващите от първия ден на Петдесетница. Ето защо авторът отново намира за необходимо да опише вътрешното състояние на това разраснало се общество (стихове 32 – 37).
Като основна характерна черта на това общество той посочва, че множеството е имало пълно единодушие и братска любов: „едно сърце и една душа“ – съвършено единство в мисълта, в чувствата, във волята, във вярата, в цялата структура на духовния живот.
Наистина, удивително явление в един грешен, самовлюбен свят. Друга характерна черта, която естествено произтича от първата, е пълното общение на имуществото, не по принуда и някакъв задължителен за всички закон, а напълно доброволно, по силата на одушевяващата всички братска любов и нравствено единство.
„никой нищо от имота си не наричаше свое“, макар че имало собственост, но тя се предоставяла братски на всички, които се нуждаели от нея, според нуждите им, и така се постигало общо доволство и пълно отсъствие на нуждаещи се.
„никой нищо от имота си не наричаше свое“,
„голяма благодат беше върху тях всички“. Това било най-характерното и величествено общество за взаимопомощ в историята на човечеството, нелишено от разумна и сложна организация, със специална обща каса, която, от една страна, непрекъснато се попълвала от приходите от дареното и продаденото имущество в обща полза, а от друга, непрекъснато поддържала пълно отсъствие на бедни и нуждаещи се. И начело на тази така мъдро устроена организация стоели не велики държавнически умове, а обикновени галилейски рибари, апостолите, или по-точно казано – обилно „разливащата се чрез тях нова сила на истински християнското благодатно въодушевление“, силата на вярата и любовта към Спасителя.
„голяма благодат беше върху тях всички“.
„свидетелствуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа“. Като обяснява голямото въодушевление на вярващите, авторът на Деянията споменава за голямата сила на апостолската проповед „за възкресението на Господа“. Това възкресение е в основата на цялата християнска вяра (1 Кор. 15:14) и затова то е в основата и центъра на цялата апостолска проповед, като, разбира се, представлява не изключителната, а само главната, основната тема на тази проповед.
„свидетелствуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа“.
Проф. А. П. Лопухин
Чудото с изцелението на хромия и голямата нравствена победа на апостолите над Синедриона в първото му въставане срещу новото общество е голямо събитие в ранната християнска църква. Оттогава обществото на християните се умножило почти три пъти в сравнение с вярващите от първия ден на Петдесетница. Ето защо авторът отново намира за необходимо да опише вътрешното състояние на това разраснало се общество (стихове 32 – 37).
Като основна характерна черта на това общество той посочва, че множеството е имало пълно единодушие и братска любов: „едно сърце и една душа“ – съвършено единство в мисълта, в чувствата, във волята, във вярата, в цялата структура на духовния живот.
Наистина, удивително явление в един грешен, самовлюбен свят. Друга характерна черта, която естествено произтича от първата, е пълното общение на имуществото, не по принуда и някакъв задължителен за всички закон, а напълно доброволно, по силата на одушевяващата всички братска любов и нравствено единство.
„никой нищо от имота си не наричаше свое“, макар че имало собственост, но тя се предоставяла братски на всички, които се нуждаели от нея, според нуждите им, и така се постигало общо доволство и пълно отсъствие на нуждаещи се.
„никой нищо от имота си не наричаше свое“,
„голяма благодат беше върху тях всички“. Това било най-характерното и величествено общество за взаимопомощ в историята на човечеството, нелишено от разумна и сложна организация, със специална обща каса, която, от една страна, непрекъснато се попълвала от приходите от дареното и продаденото имущество в обща полза, а от друга, непрекъснато поддържала пълно отсъствие на бедни и нуждаещи се. И начело на тази така мъдро устроена организация стоели не велики държавнически умове, а обикновени галилейски рибари, апостолите, или по-точно казано – обилно „разливащата се чрез тях нова сила на истински християнското благодатно въодушевление“, силата на вярата и любовта към Спасителя.
„голяма благодат беше върху тях всички“.
„свидетелствуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа“. Като обяснява голямото въодушевление на вярващите, авторът на Деянията споменава за голямата сила на апостолската проповед „за възкресението на Господа“. Това възкресение е в основата на цялата християнска вяра (1 Кор. 15:14) и затова то е в основата и центъра на цялата апостолска проповед, като, разбира се, представлява не изключителната, а само главната, основната тема на тази проповед.
„свидетелствуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа“.