И като ги повикаха, заповядаха им никак да не говорят, нито да поучават в името Иисусово.
И като ги повикаха, заповядаха им никак да не говорят, нито да поучават в името Иисусово.
Деяния на светите Апостоли – глава 5 – стих 40
Те го послушаха; и като повикаха апостолите и ги биха, заповядаха им да не говорят за името Иисусово и ги пуснаха.
Проф. А. П. Лопухин
Решението на Синедриона по делото на апостолите е решение на объркани хора. Самите те казват, че всички живеещи в Йерусалим знаят за очевидното чудо на апостолите, и в същото време заповядват то да не се разгласява сред народа. Мисълта на решението обаче изглежда е насочена по-скоро към характера на обяснението на чудото, отколкото към самото чудо като факт, чието разгласяване било твърде късно и наивно да се забрани.
Синедрионът забранява да се говори именно за „името“ на Иисус, с чиято сила апостолите обясняват извършването на чудото. “Какво безумие! – възкликва по този повод Йоан Златоуст, – знаейки, че Христос е възкръснал и имайки в това доказателство за Неговото Божество, те се надяваха с интригите си да скрият славата на Този, Когото смъртта не задържа. Какво може да се сравни с това безумие? И не се учудвайте, че те отново замислят неизпълнимо дело. Такова е свойството на злобата: тя не гледа на нищо, а се бърка навсякъде…“.
„никак да не говорят“. Да не говорят дори насаме и да не поучават публично.
„никак да не говорят“.