След поздрава (стихове 1–2) апостолът казва, че не може да си спомня за филипяните без чувство на благодарност към Бога, тъй като те винаги са проявявали своето пламенно участие в делото на разпространението на Евангелието. При това апостолът изразява желание църквата във Филипи да напредва все повече и повече по пътя на съвършенството. Павел, както и в останалите послания, написани по време на първите му римски окови (Фил. 1; Кол. 1:1), изпраща поздрав до читателите не само от свое име,...
След поздрава (стихове 1–2) апостолът казва, че не може да си спомня за филипяните без чувство на благодарност към Бога, тъй като те винаги са проявявали своето пламенно участие в делото на разпространението на Евангелието. При това апостолът изразява желание църквата във Филипи да напредва все повече и повече по пътя на съвършенството.
Павел, както и в останалите послания, написани по време на първите му римски окови (Фил. 1; Кол. 1:1), изпраща поздрав до читателите не само от свое име, но и от името на своя ученик Тимотей. Тук това се обяснява с обстоятелството, че Тимотей бил особено близък на филипяните. Заедно с Павел той основал църквата във Филипи (Деян. 16:12 и сл.), а след това дълго време пребивавал сред македонските християни (Деян. 19:22; 1 Кор. 16:10; 2 Кор. 1:1). Освен това Павел възнамерявал още веднъж да изпрати Тимотей във Филипи (Фил. 2:19).
„Раби Иисус Христови“. Апостолът тук не нарича себе си апостол, защото във Филипи никой не оспорвал високото му апостолско достойнство. Названието „раб“ пък ни най-малко не принизява неговото достойнство, тъй като обозначава решимостта му да посвети целия си живот на служение на Христос (Кол. 4:12).
„До всички светии в Христа Иисуса“. Апостолът се обръща към филипяните не като към „църква“, а като към отделни личности, за да покаже, че се отнася към всекиго от тях с особена сърдечност.
„Светии“ е наименование на християните (срв. 1 Кор. 1:2).
„Заедно с епископите и дяконите“. Единствено в това послание в поздрава се среща специално споменаване на епископите и дяконите. Причината за това несъмнено се състои в обстоятелството, че главната цел на посланието била да се изрази благодарност за помощта, която апостолът получил от тази църква (Фил. 2:25 и сл.; Фил. 4:10 и сл.). А кой би участвал в събирането на тази помощ повече от епископите и дяконите? Естествено е следователно, че апостолът сметнал за необходимо да ги спомене специално.
Но кои се разбират тук под „епископи“? Разбира се, не само епископи в съвременния смисъл на думата, защото в неголямата църква във Филипи едва ли е имало нужда от няколко лица с епископски сан. Вероятно под „епископи“ тук се разбират както епископът, така и презвитерите, които в апостолския век понякога били наричани епископи (вж. например Посланието до Тит: Тит. 1:5 и 1:7). Такава мисъл изказват и св. Йоан Златоуст, блаж. Теодорит и други.
Проф. А. П. Лопухин
След поздрава (стихове 1–2) апостолът казва, че не може да си спомня за филипяните без чувство на благодарност към Бога, тъй като те винаги са проявявали своето пламенно участие в делото на разпространението на Евангелието. При това апостолът изразява желание църквата във Филипи да напредва все повече и повече по пътя на съвършенството.