Последните два стиха (30 и 31) представляват кратко заключение на книгата “Деяния на апостолите”, напомнящо на подобния завършек в Евангелието от Лука (Лука 24:52–53). Това показва, че книгата “Деяния” не е незавършена, а също както и Евангелието от Лука, тя е напълно завършено според намерението на писателя “слово“ (Деян.1:1). „Цели две години“ – вероятно, преди да бъде освободен от оковите, а не преди мъченическата му смърт, която според някои предания настъпила малко по-късно. „в особена наета къща“ – ἐν ἰδίῳ...
Последните два стиха (30 и 31) представляват кратко заключение на книгата “Деяния на апостолите”, напомнящо на подобния завършек в Евангелието от Лука (Лука 24:52–53). Това показва, че книгата “Деяния” не е незавършена, а също както и Евангелието от Лука, тя е напълно завършено според намерението на писателя “слово“ (Деян.1:1).
„Цели две години“ – вероятно, преди да бъде освободен от оковите, а не преди мъченическата му смърт, която според някои предания настъпила малко по-късно.
„в особена наета къща“ – ἐν ἰδίῳ μισθώματι – което предполага не само наемане на стая, но и осигуряване на храна. Тъй като като затворник Павел нямал възможност да се издържа както преди със собствен труд (Деян. 20:34), е очевидно, че той се е ползвал от помощта на вярващите, не само от местните, но и от други християнски общности, основани от него и обичащи го (ср. Фил. 4:1 и следващи стихове).
Проф. А. П. Лопухин
Последните два стиха (30 и 31) представляват кратко заключение на книгата “Деяния на апостолите”, напомнящо на подобния завършек в Евангелието от Лука (Лука 24:52–53). Това показва, че книгата “Деяния” не е незавършена, а също както и Евангелието от Лука, тя е напълно завършено според намерението на писателя “слово“ (Деян.1:1).
„Цели две години“ – вероятно, преди да бъде освободен от оковите, а не преди мъченическата му смърт, която според някои предания настъпила малко по-късно.
„в особена наета къща“ – ἐν ἰδίῳ μισθώματι – което предполага не само наемане на стая, но и осигуряване на храна. Тъй като като затворник Павел нямал възможност да се издържа както преди със собствен труд (Деян. 20:34), е очевидно, че той се е ползвал от помощта на вярващите, не само от местните, но и от други християнски общности, основани от него и обичащи го (ср. Фил. 4:1 и следващи стихове).