“Проповядваше безпрепятствено” – особено след като първият му отговор пред кесаря (2 Тим. 4:16) го направил известен в цялата претория и на всички останали (Фил. 1:12–13), което довело до още по-голям успех на Евангелието (Фил. 4:22). Св. Йоан Златоуст убеждава: “Нека да подражаваме на Павел, тази доблестна и непоклатима душа, за да можем, следвайки стъпките на неговия живот, да преминем морето на настоящия живот, да достигнем спокойното пристанище и да се сподобим с благата, обещани на онези, които живеят достойно...
“Проповядваше безпрепятствено” – особено след като първият му отговор пред кесаря (2 Тим. 4:16) го направил известен в цялата претория и на всички останали (Фил. 1:12–13), което довело до още по-голям успех на Евангелието (Фил. 4:22).
Св. Йоан Златоуст убеждава: “Нека да подражаваме на Павел, тази доблестна и непоклатима душа, за да можем, следвайки стъпките на неговия живот, да преминем морето на настоящия живот, да достигнем спокойното пристанище и да се сподобим с благата, обещани на онези, които живеят достойно за Христос”.
С този пасаж писателят завършва своето повествование и оставя слушателя да допълни останалото със собственото си умозаключение.
Св. Йоан Златоуст пише: “Коринт го е имал при себе си две години, Асия три години, Рим – две, а след това той отишъл там втори път, когато и починал… Искаш да знаеш какво се е случило по-нататък? То е същото, каквото е било преди: окови, страдания, борба, тъмничен затвор, козни, клевети, ежедневна смърт!”.
В заключение не е безинтересно да се постави въпросът: защо през тези две години на пребиваването на Павел в Рим неговото положение не се е променило нито към по-добро, нито към по-лошо? Едно възможно обяснение е, че през това време се е чакало някой от Юдея, упълномощен да дойде и да подкрепи обвиненията срещу Павел пред кесаря, или че делото просто се е забавило поради нехайството, характерно за римските неограничени владетели. Накрая, някои предполагат, че това забавяне е станало не без участието на приятелите на Павел, които са виждали в това голяма полза както за себе си, така и за него, имайки такава широка свобода в окови.
Преданията за по-нататъшната съдба на апостола се заимстват основно от съобщенията на Евсевий Кесарийски, Симеон Метафраст, Никифор Калист, Бароний, Климент Римски, Лактанций и други.
Най-достоверното време на мъченическата кончина на апостола е 67 или 68 г. сл. Хр.
Проф. А. П. Лопухин
“Проповядваше безпрепятствено” – особено след като първият му отговор пред кесаря (2 Тим. 4:16) го направил известен в цялата претория и на всички останали (Фил. 1:12–13), което довело до още по-голям успех на Евангелието (Фил. 4:22).
Св. Йоан Златоуст убеждава: “Нека да подражаваме на Павел, тази доблестна и непоклатима душа, за да можем, следвайки стъпките на неговия живот, да преминем морето на настоящия живот, да достигнем спокойното пристанище и да се сподобим с благата, обещани на онези, които живеят достойно за Христос”.
С този пасаж писателят завършва своето повествование и оставя слушателя да допълни останалото със собственото си умозаключение.
Св. Йоан Златоуст пише: “Коринт го е имал при себе си две години, Асия три години, Рим – две, а след това той отишъл там втори път, когато и починал… Искаш да знаеш какво се е случило по-нататък? То е същото, каквото е било преди: окови, страдания, борба, тъмничен затвор, козни, клевети, ежедневна смърт!”.
В заключение не е безинтересно да се постави въпросът: защо през тези две години на пребиваването на Павел в Рим неговото положение не се е променило нито към по-добро, нито към по-лошо? Едно възможно обяснение е, че през това време се е чакало някой от Юдея, упълномощен да дойде и да подкрепи обвиненията срещу Павел пред кесаря, или че делото просто се е забавило поради нехайството, характерно за римските неограничени владетели. Накрая, някои предполагат, че това забавяне е станало не без участието на приятелите на Павел, които са виждали в това голяма полза както за себе си, така и за него, имайки такава широка свобода в окови.
Преданията за по-нататъшната съдба на апостола се заимстват основно от съобщенията на Евсевий Кесарийски, Симеон Метафраст, Никифор Калист, Бароний, Климент Римски, Лактанций и други.
Най-достоверното време на мъченическата кончина на апостола е 67 или 68 г. сл. Хр.