Второ послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 2

1.
И тъй, реших в себе си, да не дохождам при вас пак с огорчение.
2.
Защото ако аз ви огорчавам, то кой ще ме зарадва, ако не онзи, когото съм огорчил?
3.
Това същото ви и писах, та, като дойда, да ме не огорчат ония, които трябваше да ме радват; защото съм уверен във всички вас, че моята радост е радост и за всинца ви.
4.
От голяма скръб и притеснено сърце ви писах с много сълзи, не за да ви огорча, а за да познаете преголямата любов, която имам към вас.
5.
Ако ли пък някой ме е огорчил, то не мене е огорчил, а донейде, да не кажа много, всинца ви.
6.
Доста е за такъв това наказание от мнозинството;
7.
така че за вас е по-добре да му простите и да го утешите, за да не пропадне той от преголяма скръб;
8.
затова моля ви да покажете към него любов.
9.
Защото с тая цел и писах, за да узная на опит, дали във всичко сте послушни.
10.
А комуто вие прощавате за нещо, нему и аз прощавам: понеже и аз, ако съм простил някому нещо, простил съм за вас от лице Христово,
11.
за да не вземе сатаната преднина над нас: защото не са ни неизвестни неговите замисли.
12.
Когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото евангелие, и врата ми бяха отворени в име Господне,
13.
духът ми нямаше покой, понеже не намерих там моя брат Тита; а като се простих с тях, заминах за Македония.
14.
Но да благодарим Богу, Който всякога ни дава да тържествуваме в Христа и Който навред чрез нас проявява благоуханието, по което познаваме Самия Него.
15.
Защото ние сме Христово благоухание пред Бога за онези, които се спасяват, и за онези, които гинат:
16.
на едните сме смъртоносен дъх за смърт, а на другите - живителен дъх за живот. И кой е способен за това?
17.
Защото ние не изопачаваме словото Божие, както мнозина, а проповядваме искрено, като от Бога, пред Бога, в Христа.