Но да благодарим Богу, Който всякога ни дава да тържествуваме в Христа и Който навред чрез нас проявява благоуханието, по което познаваме Самия Него.
Но да благодарим Богу, Който всякога ни дава да тържествуваме в Христа и Който навред чрез нас проявява благоуханието, по което познаваме Самия Него.
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
В Македония той срещнал Тит и разбрал от него, че първото послание е било прието добре в Коринт. Апостолът благодари за този успех на Бога с цялото си сърце, вече облекчено от неизвестността.
„Който всякога ни дава да тържествуваме“. По-точно гръцкият израз (τῷ πάντοτε θριαμβεύοντι ἡμᾶς ἐν τῷ Χριστῷ) следва да се преведе: „Който винаги извършва над нас Своя триумф в Христа“ или „Който винаги ни води след Себе Си в Своя триумф“. Образът, който тези думи предават, е следният: Бог е Победителят, а апостолите, и най-вече Павел, са Негови пленници, които Той води след Себе Си като победени, подобно на римски пълководец, който след победа води след себе си пленниците. Тук апостолът припомня своето обръщане по пътя за Дамаск, когато Христос му казал: „Мъчно ти е да риташ срещу остена“ (Деян. 9:5). Апостол Павел наистина с дейността си прославя Бога, Който го е подчинил на Своето служение.
„в Христа“: всичко в апостолската дейност е свързано с Христос.
„Благоуханието на познанието“ (в бълг. превод: “благоуханието, по което познаваме Самия Него”. На гр. език “ὀσμὴν τῆς γνώσεως αὐτοῦ” – благоуханието на Неговото познание): пред победителя са кадели благоухания и вероятно апостолът има предвид този обичай.