Това е бракът на Църквата, която се съединява със Словото, и подготовката за този брак се състои в принасянето на богати дарове, които се уподобяват на телците и това, що е угоено (Мат. 22:4), приготвени за пищния пир. Защото Павел ни учи да се обогатяваме във всичко чрез Христос – чрез слово и познание (1 Кор. 1:5).

И първите, и вторите се наричат слуги. Първите са тези, които са дошли в Църквата по време на присъствието на Господа – съработници и последователи на апостолите. А на поканените пречи нехайството. Защото онези, които постъпват по плът (2 Кор. 10:2; Рим. 8:4), не следват божествения призив в Христа.

И оттук нататък се извършва призоваването на езичниците, и вече няма разделение между народите, нито Израил има преимущество, но благодатта се дарява на презрените и отхвърлените – и на мъдри, и на невежи (Рим. 1:14), както казва Павел, и на „зли и добри“, както казва притчата. Защото така нарича онези, които поне малко се грижат за себе си в сравнение с напълно покварените.

А злите ще се променят от злото, ако с цялото си сърце се вслушат в благия призив и се облекат в новия човек (Еф. 4:24). Иначе, били са повикани, но не избрани, и призванието им се обезсилва, защото те сами се изобличават, че не са дошли истински.

А слугите, които ги изхвърлят, това са ангелите.

Фрагменти

Свързването на ръцете и краката означава прекратяване на всякакво действие. Защото на злите вече не се дава възможност за никакво дело, понеже е изтекло времето на онези, които са били чужди на Бога и не са вършили нищо добро.

А външна тъмнина Той нарича това, което е напълно отдалечено от Божията добродетел и слава.

Фрагменти