Св. Григорий Палама (1296 – 1357)

Архиепископ на Солун, един от най-прочутите богослови на Православната църква. Отгледан и възпитан от самия император Андроник II. Обучаван от най-добрите учители в столицата. Първата си лекция за Аристотел изнася пред императора и други знатни личности едва на 17 години. На 20 години става монах на Света Гора, която напуска заради турските набези. Основава манастир близо до Верия, където се отдава на т.нар. “умно-сърдечна молитва”. За кратко е игумен на манастира “Есфигмен”. Впоследствие избран за епископ на Солун. Прекарва две години в турски плен, откъдето пише “Писмо до Солунската църква”. Неговата полемика с монаха Варлаам остава в историята като “Паламитски спорове”. В нея той защитава църковния опит на несътворената (таворска) светлина, в която Бог става познаваем за човека. Догматичните основания за този аскетичен опит стават известни като “исихазъм”. Автор на прочутите “Триади”, “150 богословски, нравствени и практически глави”, тълкувание на Десетте Божи заповеди и др.

Всички тълкувания от Св. Григорий Палама (1296 – 1357)

Първа книга Моисеева - Битие

Гл. 2 3

Трета книга Моисеева - Левит

Гл. 13

От Матея свето Евангелие

Гл. 3 6 8

От Марка свето Евангелие

Гл. 9

От Лука свето Евангелие

Гл. 8 17

От Йоана свето Евангелие

Гл. 4

Първо съборно послание на св. ап. Петра

Гл. 3

Послание на св. ап. Павла до Римляни

Гл. 11